О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 300

София, 23.01.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 2025 по описа за 2023г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Б. В. Б., чрез адвокат П. М., срещу въззивното решение на Апелативен съд – София №1088/22.07.2022г., поправено с решение №196/16.02.2023г., по в. г.д.№2325/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, постановено при противоречива практика на съдилищата и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна В. Б. Б. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат В. К., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата на чл.280, ал.1 от ГПК е възпроизведена бланкетно, а посочените основания по съществото си представляват несъгласие с изводите на въззивната инстанция. Не е посочен правен въпрос, по който се иска допускане на обжалваното и не е налице твърдяната очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд, постановил друго, с което обявил, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за окончателен предварителния договор, сключен на 28.02.2017г. между В. Б. Б. и Б. В. Б. за замяна на собствените на ищеца ид. ч. от апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 38,34 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.204.52.2.7 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-50/20.06.2016г., при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж 68134.204.52.2.6 и 68134.204.52.2.8, под обекта 68134.204.52.2.3, над обекта 68134.204.52.2.11, заедно с избено помещение /мазе/ 106 с площ от 3,43 кв. м., при съседи от изток – мазе на сем. Ц., запад – коридор, север – коридор, юг – мазе на сем. М., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,528% идеални части от правото на строеж върху мястото със собствените на ответника ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 179,23 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1304.1.97, при съседи: на същия етаж – 68134.4333.1304.1.96, под обекта – 68134.4333.1304.1.94, над обекта – 68134.4333.1304.1.100, заедно с таванско помещение № 15, с площ от 5,807кв. м. при съседи - от изток избено помещение № 14, запад – фасада, север – коридор и юг – избено помещение 13, заедно с 3,6158% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото. Със същото съдът осъдил В. Б. Б. да заплати дължимите за прехвърлянето държавни такси, както и местен данък, за които разпоредил да се впише служебна възбрана върху процесния имот до изплащането им, на основание чл.364, ал.1 от ГПК. Указал на В. Б. Б., че в шест месечен срок от влизане на решението следва да го заяви за вписване, на основание чл.115, ал.2 от ЗС.

За да постанови този резултат, съдът приел, че спорния по делото въпрос е дали между страните съществува валидно сключен предварителен договор, предвид въведените в производството твърдения, че оригинала на същия е бил откраднат и е представено негово копие. В тази връзка съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-графическа експертиза, в която вещото лице посочило, че подписите положени за втора страна, под № 1 и 2, в представеното по делото електрографско копие на предварителен договор за замяна на недвижими имоти са копия на подписи положени от П. Б. Б. и Б. В. Б.. Същите били с относително добро качество, с видими щрихи и елементи, което давало възможност да бъдат разчетени и проследени движенията. Вещото лице посочило, че при подписите имало изтъняване, удебеляване на щрихи и на местата, където са по-слабо пропечатани било видно изтъняването им, което показвало динамика при изписването и обосновавало извод за вероятното лично поставяне на подписите. Посочило още, че при пренасяне или копиране всички щрихи биха били с еднаква плътност, поради силния натиск.

Съдът направил съвкупен анализ на заключението на вещото лице и показанията на разпитаните по делото свидетели, въз основа на които приел за установено наличието на подписан между страните предварителен договор за замяна на недвижими имоти. Съдът отбелязал, че и двамата свидетели /незаинтересовани от изхода на спора/ са заявили, че са виждали, през месец февруари 2017г., процесния договор за замяна в оригинал – подписан със синя химикална паста, заемащ три страници и са възпроизвели съществени елементи от неговото съдържание – страни, цена, предмет: замяна на два апартамента с местонахождението им; уговорки за прихващане; специфики в договора свързани с дружествени дялове. Съдът посочил, че показанията на свидетелите не са противоречиви и почиват на конкретно съществуващи обективни факти, които не са били оспорени в производството – влизане на ищеца за операция, подаване на жалба до СРП, седалище и адрес на управление на дружеството, в което съдружници са били ищеца и неговата майка П. Б. Б..

Въззивният съд приел за установен и факта на липса на оригинала на сключения между страните предварителен договор не по вина на ищеца, като посочил, че конкретната причина за това е ирелевантна /дали е унищожен или е бил откраднат от дома на ищеца/. Направил извод за неоснователност на въведеното твърдение за антидатиране на договора, като приел, че представеното пред първостепенния съд решение на Административен съд [населено място] – град не се отнася за посочения в §4 от предварителния договор ревизионен акт и е неотносимо към предмета на спора. Допълнително посочил, че дори решението да касае описания в предварителния договор ревизионен акт, може да се направи извод, че той е съществувал най-късно към датата на исковата молба – 19.07.2018г.

Въз основа на изложеното съдът заключил, че между страните по делото съществува действително облигационно правоотношение –подписан предварителен договор за замяна, съдържащ уговорки относно съществените условия на този вид договор /страните, предмета на замяната, цената/. Спазена е определената в закона писмена форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 ЗЗД); договорената цена е заплатена и е изтекъл уговорения срок за сключване на окончателния договор – 10.07.2018г., поради неизпълнение от страна на ответника, въпреки готовността на ищеца. Посочил, че между страните не е налице спор относно правото на собственост върху процесните имоти, което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Съдът отчел и настъпилата в хода на производството смърт на П. Б. Б., като страна по предварителния договор, която съобразил, по реда на чл.235 от ГПК, при определяне на съответните идеални части, за които да бъде обявен за окончателен предварителния договор. С оглед на изложеното и депозираната пред първостепенния съд уточняваща молба от 15.03.2019 г., съдът направил извод за основателност на предявения иск за замяна на ид. ч. от собствения на ответника Б. Б. недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк]срещу задължението на ищеца да прехвърли собствената си ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк].

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, според която въззивният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Твърди, че решението е постановено в противоречие с решение №3/15.03.2016г. по г. д.№2526/2015г. на ВКС, ІІІ г. о.

Този въпрос е свързан със задължението на съда да мотивира решението си, съобразно правилата на чл.235, чл.236 и чл.12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Същият е принципно значим по всяко исково производство и по него е налице трайно установена съдебна практика. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Не обсъждането и не произнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда споделя изцяло това разрешение на процесуалноправния въпрос, а обжалваното решение е постановено в съответствие със същото. Въззивният съд е обсъдил всички установени и относими факти, преценил е събраните по делото доказателства в тяхната цялост и е отговорил на въведените с жалбата доводи за липса на оригинала на договора, за антидатирането му, както и за липсата на заплащане на посочената в него цена. Направил извод за наличие на сключен между страните предварителен договор за замяна въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства – писмените, заключението по допуснатата експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. В допълнение следва да бъде посочено, че трайно установена е и съдебната практика, според която пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и само при косвени доказателства, когато те са несъмнено установени, достоверни и от тях може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт. Прието е, че всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на пряко, така и на косвено доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК, което е сторил и въззивният съд. Необосноваността на решението е касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК.

Направено е искане за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 поради очевидна неправилност на решението. В тази връзка са изложени твърдения, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че представения предварителен договор е неистински, в какъвто смисъл е решението на първостепенния съд, а въззивната инстанция е достигнала до различен правен извод при същите доказателства.

Съгласно установената практика на ВКС, очевидно неправилно е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

В конкретния случай, не са налице посочените основания. При постановяване на решението въззивният съд не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Въззивната инстанция, като инстанция по същество на спора, извежда собствени фактически и правни изводи, въз основа на които преценява основателността на иска. Същата не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първостепенния съд, а само съпоставя своето заключение с това на първата инстанция. В производството по чл. 288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл. 281 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата Б. В. Б. следва бъде осъден да заплати на адвокат В. К. сумата от 7 891 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатна адвокатска помощ в производството пред Върховен касационен съд, определено съгласно по реда на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 1088/22.07.2022г., поправено с решение №196/16.02.2023г., на Софийски апелативен съд по в. гр. д.№2325/2021 г.

ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. В. К. – САК, [населено място], [улица], ет.1, офис 2, сумата от 7 891 лв., представляваща адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: