№163

София, 16.02.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1161 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. В. Б., чрез пълномощника му адвокат П. В., против решение № 103 от 28.04.2010 г., постановено по гр. д. № 75 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отхвърлен предявения от Д. В. Б. против [община] установителен иск за собственост на описания недвижим имот.

Ответникът по жалбата [община] не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Искът е основан на твърденията, че ищецът притежава правото на собсвеност по наследство от Ж. И., поч. 1960 г., на бивша нива, включена в строителните граници на[населено място]. Ответната община е оспорила иска с твърдения, че не е осъществена реституционна процедура за имота по ЗСПЗЗ или по ЗВСНОИ, имота е отнет с прилагане плана на[населено място] и мероприятието, за което бил предназначен е изпълнено, както и че липсва идентичност на имота по нотариалния акт и процесния имот. Във въззивната жалба ищецът е обосновал тезата си, че имотът не е отчуждаван от наследодателя му по реда на ЗПИНМ и собствеността е запазена и понастоящем. Въз основа на експертното заключение въззивният съд е приел, че бившия земеделски имот е заснет по кадастралния план под № 4678 и е включен в регулация с плана на града от 1951 г., като е отреден за комплексно...