О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр.София, 09.01.2011 година
Върховният
касационен
съд на
Република
България
, Второ гражданско отделение
в закрито заседание на
осемнадесети ноември
две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията)
ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско
дело под №
909/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Л. А. С. от[населено място], М. А. С. от[населено място], С. Д. С. от[населено място] и А. Д. С. от[населено място], против решение № 417/22.03.2010 год. по гр. дело № 69/2009 год. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 336/28.02.2003 год. по гр. дело № 927/1996 год. на К. районен съд и е отхвърлен иска им за ревандикиране на недвижимия имот, както и иска за заплащане на обезщетение, поради неползането му за времето на претенцията.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото считат, че по материалноправния въпрос дали настъпва реституция по право, на основание чл. 2, ал. 1 и 3 и чл. 3 З., когато имотът е с намален размер, поради разрушаване на част от постройките е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се от касаторите, че вторият материалноправен въпрос дали дворното място на национализираното предприятие представлява прилежаща част към сградите, с несамостоятелно значение, или има самостоятелно значение, поради което подлежи на реституция, независимо от липсата на част, или на всички постройки в него, също е решен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/1995 год., както и...