О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250

София, 19.01.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 3715/2023 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца Д. Г. П., чрез адв. Н. А., срещу определение № 1749 от 13. 07. 2023 г. по ч. гр. д. № 1662/2023 г. на ОС – Пловдив, 9 състав, потвърждаващо определение № 260070 от 26. 04. 2023 г. по гр. д. № 13890/2020 г. на РС – Пловдив, 10 гр. с-в, с което е прекратено, като недопустимо, производството по делото, образувано по предявен от Д. Г. П. против Община „Родопи“ - [населено място], [улица], по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост – за признаване за установено в отношенията между страните, че Община „Родопи“ не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], общ. Р., обл. П., м. „С. К.“ (с предишно наименование „Г.-Х.“), с площ от 1,157 дка. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по поставени правни въпроси.

Подаден е отговор на частната касационна жалба от Община „Родопи“ - Пловдив, с който е изразено становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, правилност на същото и неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от Д. Г. П. против Община „Родопи“ – Пловдив, [улица], по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост – за признаване за установено в отношенията между страните, че Община „Родопи“ не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], общ. Р., обл. П., м. „С. К.“ (с предишно наименование „Г.-Х.“), с площ от 1,157 дка.

Ищецът твърди, че на 28. 09. 1950 г. между наследодателя му Г. А. П. и лицето П. А. Г. бил сключен писмен договор за покупко-продажба на процесния имот, към който момент същият е бил застроен с едноетажна паянтова жилищна постройка и друга кирпичена постройка. Наследодателят му владял дворното място и жилищната сграда до смъртта си през 1966 г. (живеел в същата със семейството си), а след 1966 г. до настоящия момент имотът се владее от ищеца – същият живеел там, заедно със съпругата си и децата си, до началото на 90-те години, след което преустановил живеенето в къщата, тъй като същата била твърде стара и амортизирана. В дворното място все още има видими останки от къщата и стопанските постройки. От 1950 г. до настоящия момент имотът се е владял непрекъснато от ищеца и наследодателя му.

Имотът бил заснет в кадастралния план на населеното място през 1975 г. и записан в разписния лист като имот на Г. А. П., на основание договора от 28. 09. 1950 г. Същият граничи с имоти, включени в регулационния план на селото.

Твърди, че процесното дворно място не било включвано в ТКЗС, тъй като в същото се намирала единствената жилищна сграда на собственика му. Поради това и предвид обстоятелството, че дворното място винаги е владяно от ищеца и наследодателя му, ищецът считал, че имотът не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и при влизане в сила на посочения закон не подал заявление за възстановяване на собствеността.

Впоследствие, по съвет на юристи, предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ – Родопи и с решение било признато правото му на възстановяване на собствеността, а впоследствие било постановено решение № 06020С/26. 02. 2009 г. на ОСЗГ „Родопи“ – Пловдив, с което му е възстановена собствеността върху незастроен имот № ***по КВС, идентичен поземлен имот с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], общ. Р., обл. П., м. „С. К.“ (с предишно наименование „Г.-Х.“), вместо върху притежавания имот № ***по КВС, идентичен поземлен имот с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], общ. Р., обл. П., м. „С. К.“ (с предишно наименование „Г.-Х.“).

Собственият на ищеца имот № ***по КВС, идентичен поземлен имот с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], бил възстановен на Община “Родопи” – Пловдив с влязло в сила решение на ОСЗГ – Родопи и актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 3246/20. 10. 2020 г.

Иска се да бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото на собственост на общината върху процесния имот, за да се осигури възможност на ищеца да „реализира правото си на собственост чрез възстановяване на посочената земя”.

По делото е установена идентичност между процесния имот и имота, предмет на писмения договор от 1950 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като по отношение на същия реституционната процедура е приключила с постановено решение № 06020С/26. 02. 2009 г. на ОСЗГ „Родопи“ – Пловдив, с което му е възстановена собствеността върху незастроен имот № ***по КВС, идентичен поземлен имот с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], което решение е влязло в сила като необжалвано.

По наличието на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение:

Настоящият състав намира, че е налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: налице ли е интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът притежава право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако бъдат отречени правата на ответника. Въпросът е решен в противоречие с ТР № 8/2013 г. по т. д. № 8/2012 ж. на ОСГТК на ВКС.

Това е така, защото в исковата и уточняващи молби са изложени фактически и правни твърдения, относими към два придобивни способа: а/. придобивна давност – във връзка с този способ е заявено, че процесният имот е съставлявал дворно място към единствената жилищна сграда на наследодателя и семейството му, поради което не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, както и че от 1950 г. до предявяване на иска, непрекъснато, е владян от ищеца и наследодателя му, които твърдения представляват твърдения за осъществен придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗСПЗЗ; б/. наследяване на Г. А. П., давност и реституция по ЗСПЗЗ.

Не е уточнено дали и двата придобивни способа се поддържат при условията на евентуалност, съответно – кой преимуществено и кой евентуално, или се поддържа само един от тях.

В случай, че се поддържат и двата придобивни способа, при условията на евентуалност, или само оригинерният придобивен способ, то твърдението, че ищецът е собственик на имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС поражда правен интерес да отрече правата на общината, предвид актуване на имота като частна общинска собственост на основание постановеното в нейна полза реституционно решение по ЗСПЗЗ, което съставлява пречка за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Докато исковата молба не бъде уредовнена чрез отстраняване на несъответствието между твърденията в обстоятелствената част, обосноваващи правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, не би могло да се отрече приложимостта на посоченото тълкувателно решение във връзка със сочения от ищеца оригинерен придобивен способ.

По основателността на частната касационна жалба:

Частната жалба е основателна.

Съдът е извършил преценка за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост преждевременно - преди да предприеме необходимите действия по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал 1, т. 4 ГПК, за отстраняване неяснотата във фактическите и правни твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, обосноваващи правния му интерес от иска и касаещи два придобивни способа. Не е изяснено:

а/. дали се твърди, че ищецът е придобил собствеността върху имота, неподлежащ на реституция по ЗСПЗЗ, по давност, и предявява отрицателния установителен иск за защита на така придобитото право на собственост;

(За яснота следва да се посочи, че въпросът подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ дворно място, намиращо се извън регулационния и кадастрален план, и могло ли е то да бъде придобито по давност, е обсъждан в практиката на ВКС /например: решение № 249 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на ВКС, 1 г. о, решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г. на ВКС, 1 г. о./. Прието е, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г., но запазват селищния си характер, не са включени в блок на ТКЗС, не са причислени към ДПФ, не са били отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места и тези лица са могли да запазят собствеността си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ и за тях не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ.)

б/.или се твърди, че ищецът не е собственик на имота, тъй като същият подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, административната реституционна процедура не е приключила и предявява отрицателния установителен иск за собственост, за да се снабди с постановено в негова полза решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ;

в/ или се поддържат и двете групи твърдения, обосноваващи правния интерес от иска, в който случай следва да се уточни кои се поддържат преимуществено и кои при условията на евентуалност.

Едва след изясняване на фактическите и правни твърдения на ищеца, обосноваващи правния му интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу общината, въззивният съдът би могъл да направи преценка дали интерес от предприетата искова защита е налице и да прецени законосъобразността на обжалваното прекратително първоинстанционно определение.

Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за разрешаване на процесуалния спор за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост след изпълнение на дадените по-горе указания.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1749 от 13. 07. 2023 г. по ч. гр. д. № 1662/2023 г. на ОС – Пловдив, 9 състав.

ОТМЕНЯ определение № 1749 от 13. 07. 2023 г. по ч. гр. д. № 1662/2023 г. на ОС – Пловдив, 9 състав, И ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите към настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: