Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение от 26.02.2010г. по гр. д. № 205/ 2010г., с което Варненски окръжен съд, като е потвърдил определение от 09.12.2009г. по гр. д. № 10099/2009г. на Варненски РС, е прекратил производството по иска на срещу М. и Г. С. с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Жалбоподателката П. Ж. И. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 274, ал. 3 и 4 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.

С искова молба от 28.09.2009 г. жалбоподателката е поискала да бъде признато за установено по отношение на С., че публичната продан на собствения им апартамент в гр. В., извършена по изп. д. №12992/2007г. по описа на съдебен изпълнител при Варненски РС, е нищожна, поради липса на нейното съгласие за продажбата.

С определение от 09.12.2009г. съдът е приел, че ищцата няма правен интерес от търсената с иска по чл. 440, ал. 1 ГПК правна защита, тъй като изпълнителното производство е приключило, а ищцата ще реализира своята защита с предявения от нея друг иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което е прекратил производството по първия иск.

С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска, като въззивният съд е изложил съображения и за това, че действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само при твърдения за нарушения по чл. 490 и чл. 496, ал. 3 ГПК, каквито не се навеждат в исковата молба на частната жалбоподателка.

Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателката е просрочила като основание за нейната допустимост разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но по същество излага оплаквания за неправилност на същото.

В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката твърди, че липсва съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за недопустимост на исковата й молба, но не излага съображения които да сочат, че чрез тълкуването на действуващото право ще се постигне формиране на практика по непълна, неясна или противоречива правна уредба, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е изложила сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 440 ГПК поради липса на правен интерес от търсената защита, влиза в конфликт с точното прилагане на закона. И правната теория и постоянната съдебна практика посочват като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск наличието на интерес от търсената с иска защита. Доколкото жалбоподателката прави оплаквания за неправилност на преценката за наличието на такъв интерес във въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното определение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на определение от 26.02.2010г. по гр. д. № 205/ 2010г. на Варненски окръжен съд, по жалба на П. Ж. И..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: