Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Манастир „Св. Архангел М.”, [населено място], район П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. Н. срещу въззивно решение № 121 от 16.12.2014 г. по гр. д.№ 305/2014г. на Бургаския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 143 от 16.07.2014 г. по гр. д. № 1737/2011г. на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Л. А. К. и Н. А. К. иск за обявяване за недействителен на договор за дарение, материализиран в нот. акт № 32 от 1967 г. на Поморийския районен съдия, като противоречащ на закона, алтернативно предявеният иск за прогласяване за недействителен по отношение на жалбоподателя на същия договор, както и иска за признаване за установено по отношение на ответниците, че жалбоподателя е собственик на ид. ч. от имота, предмет на договора за дарение, находящ се в [населено място], [улица].

В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: налице ли е правоприемство на основание чл. 170, ал. 4 вр. чл. 229, ал. 1 от Устава на Българската православна църква от страна на жалбоподателя, като правоприемник на монах в манастира. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в решение № 2321 от 29.09.1972 г. по гр. д. № 1334/1972 г. на ВС, І г. о., както и че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; въпросът за наличието или липсата на процесуална легитимация на ищеца следва ли да се обсъди от въззивния съд във фазата по чл. 267, ал. 1 ГПК. По този въпрос жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи и представя задължителна съдебна практика.

Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.

За да отхвърли исковете, предявени на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 76 ЗН и чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети не са нищожни, не е и относително недействително дарението, тъй като основната защитна функция на чл. 76 ЗН касае определен кръг лица при определени условия - само сънаследниците и то само в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, какъвто не е настоящия случай. Установителният иск за собственост е отхвърлил по съображения, че твърдяното от манастира придобивно основание - правоприемство от Н. С. Т. не е установено по делото. Според съда в действащият Устав на Б. не се съдържа разпоредба относно наследяване на монах, а разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от устава не обосновава правоприемство.

Настоящият съдебен състав намира, че по въпроса налице ли е правоприемство на основание чл. 170, ал. 4 вр. чл. 229, ал. 1 от Устава на Българската православна църква от страна на жалбоподателя, като правоприемник на монах в манастира е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е обуславящ за изхода на делото. На същият е дадено различно разрешение в цитираното и приложение решение на ВС, І г. о. и в обжалваното въззивно решение.

На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, за разглеждане на жалбата, в размер на 980, 65 лв., като в противен случай същата ще бъде върната.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О п р е Д Е Л И:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 121 от 16.12.2014 г. по гр. д.№ 305/2014г. на Бургаския апелативен съд.

Указва на Манастир „Св. Архангел М.”, [населено място], район П., [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 980, 65 лева.

След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: