О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223

Гр.С., 22.06.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през двехиляди и петнадесета година, в състав

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.2783 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. срещу решение №.14/11.02.2015 по г. д.№.605/14 на Апелативен съд В. - с което е потвърдено решение №.364/31.10.14 по г. д.№.243/14 на ОС Добрич – с което предявения от Т. К. К. иск с правно основание чл. 439 ал. 2 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от по 14000лв., присъдена по н. о.х. д. 231/12 Д. за всеки от тях поради погасяване на задължението по давност, е отхвърлен като неоснователен.

Ответните страни П. С. П. и С. Д. П. не вземат становище.

К. жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 439 ал. 2 ГПК за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решетие, с което е отхвърлен. Приел е, че ответниците разполагат със съдебно признато вземане спрямо ищеца /влязла в сила присъда, с която той е осъден да им плати по 14000лв./, като са образували изпълнително производство срещу него...