Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Б., действаща като майка и законна представителка на А. Д. К. чрез адв. И. А. срещу решение по гр. д. № 1836/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 6381/2012 г. на Варненския районен съд, 33 състав е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Д. Д. К. иск за изменение издръжка за размера над 120 до 250 лв. и е оставено в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 250 до 350 лв. месечна издръжка.

С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация Д. Д. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване на решението.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд изхожда от принципното положение, че за изменение на определената вече от съда издръжка, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В тази връзка съдът е посочил, че с влязло в сила решение на 03.07.2012 год. за детето А. е определена дължима от бащата издръжка в размер на 80 лв. като тогава тя е била на 10 години. Към момента на постановяване на решението детето е пораснало с година и половина което обуславя по - високи разходи за закупуване на облекло, храна и дневни, С оглед на това съдът приема, че са пораснали разходите за закупуване на облекло, храна, дневни. Съдът е приел обаче, че не е налице друга промяна на обстоятелствата, която да обуславя съществена промяна на дължимата издръжка. В тази насока не е налице промяна по отношение на посещаваните от детето извънкласни форми - обучение по език и танци, което е било факт и при определяне на първоначалната издръжка от 80 лв. месечно. Прието е, че по делото не са представени доказателства за направени разходи във връзка с твърдяна концертна дейност на детето.Не са установени и наличие на допълнителни разходи, във връзка с изключителни негови способности. Посочено е същевременно, че по делото няма твърдения за промяна в доходите на бащата. Съдът е приел, че установените доходи на бащата в размер на 1600 лв. средномесечно / като се направи разбивка на доходите му за периодите през които е работил/ не са постоянни и гарантирани, поради което не може да се направи извод за трайно изменение във възможностите на задълженото лице. В тази връзка е изтъкнато, че към момента на подаване на исковата молба за изменение на издръжката, ответникът е безработен.С оглед на тези обстоятелства съдът е приел, че общата необходима издръжка за детето е в размер на 200 лв. месечно като 80 лв. от тях следва да се поемат от майката, а дължимата от бащата издръжка следва да се определи на 120 лв.

При тези решаващи за изхода на делото мотиви касаторът е представил изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване в което са формулирани 4 въпроса.

Първият от тях има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички представени по делото доказателства и задължението на съда да охранява и защитава интересите на малолетното дете.Доколкото касае касационно основание за отмяна / чл. 281т. 3 ГПК / това оплакване следва да се обсъди в евентуално производство по разглеждане на касационната жалба „по съществво”, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото такова.

Обстоятелствата посочени във втория и третия въпрос не са били предмет на обсъждане във въззивното решение и с оглед на това същите не са определили направените от съда фактически и правни изводи.Квалификацията на задълженото лице е от значение при определяне размера на дължимата издръжка, но при положение, че няма данни за реално получавани доходи и доказателства, че лицето целенасочено се е поставило в положение на „безработен”, каквито по делото не са събрани. Конкретно във връзка с третия поставен въпрос следва да се посочи, че във въззивната жалба на касатора не се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с оспорване на представени от ответника писмени доказателства, поради което този въпрос не е обсъждан от въззивният съд и не е може да се пренася пред касационната инстанция.

Четвъртият въпрос е неотносим към постановеното решение доколкото съдът не е разгледал отделен иск по чл. 143, ал. 4 СК.

Формулирането на правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Според задължителните разяснения дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 год., правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.Доколкото посочените в изложението на касатора въпроси нямат такъв характер, касационното обжалване не следва да се допуска само на това основание. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и допълнителни основания за допустимост на постановеното решение. В. на противоречие с ППВС №5/16.11.1970 г. не е свързано с конкретен въпрос.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение по гр. д. №1836/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 6381/2012 г. на Варненския районен съд, 33 състав е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. Л. Б., действаща като майка и законна представителка на А. Д. К. и двете от [населено място] срещу Д. Д. К. иск за изменение издръжка за размера над 120 до 250 лв. и е оставено в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 250 до 350 лв. месечна издръжка.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: