Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 2460 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ч., чрез адв. В. Д., срещу Решение № 2422/09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1520/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/06/3/0/03680/3/01/04/02 с изх. № 01-163-6500/32 от 23.04.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Пловдив, с който на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. на Чотров е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9779, 00 лв., представляваща второ плащане по Договор № 16/06/3/0/03680 от 24.08.2017 г. сключен с ДФ "Земеделие" и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля, разпитан в съдебно заседание на 09.11.2021г., от които се установява, че представения договор за наем на ПИ с идентификатор 77373.6.41 е сключен на 14.03.2018г., поради което общия икономически размер на стопанството му се е увеличил с над 2 000 евро и не е налице основание за издаване на оспорения АУПДВ. Отделно от това се твърди, че АУПДВ е издаден при несъответствие с целта на закон, доколкото най-късно към 12.10.2018г. са постигнати заложените в договора за подпомагане цели и не следва да се санкционира като лице, което е получило подпомагане при конфликт на интереси или измама с отпуснатите средства. Претендира се отмяна на решението на АС – Пловдив и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата срещу АУПДВ, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, в писмено становище чрез юрисконсулт П. М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира да се остави в сила решението на Административен съд – Пловдив и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд /АС/ – Пловдив е бил АУПДВ № 16/06/3/0/03680/3/01/04/02 с изх. № 01-163-6500/32 от 23.04.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Пловдив, с който на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. на Чотров е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779,00 лв., представляваща второ плащане по Договор № 16/06/3/0/03680 от 24.08.2017 г. сключен с ДФ "Земеделие" и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лв.

В акта са посочени две отделни фактически основания за издаването му, обвързани с пълно неизпълнение и неточно изпълнение от К. Ч. на задълженията му по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанствата и предприятията“ по ПРСР за периода 2014 – 2020:

1. Не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО;

2. Бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ;

Правното основание за издаване на акта са разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 14, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредбата и 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора, както и разпоредби от 165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП.

С оспореното в настоящото производство решение, първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на К. Ч. против издадения АУПДВ, като го е осъдил да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100,00 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на чл. 20а ал. 5 от ЗПЗП, според който Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Прието е, че в тази хипотеза попада процесния случай. Позовал се е на приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която по силата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП са делегирани правомощията на директорите на ОД на ДФЗ.

Приел е за неоснователно възражението, че в конкретния случай са приложими нормите на ЗУСЕСИФ, доколкото по подадената заявка за второ плащане първоначално е издадено решение за налагане на финансова корекция, което е отменено с Решение № 777 от 05.04.2019 г. по адм. д. № 3210/2018 г. на Пловдивски административен съд, последното оставено в сила с Решение № 82ЗЗ от 25.06.2020 г. по адм. д. № 7037/2019 г. на ВАС, IV о. В мотивите на цитираните съдебни актове е прието, че органът неправилно е приложил реда на ЗУСЕСИФ, вместо относимата процедура, регламентирана в Наредба № 10 от 10.06.2016 г.

Приел е, че обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Освен това при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото с три уведомителни писма на жалбоподателя била дадена възможност да отстрани констатирани от органа нередовности по подадената заявка за второ плащане по смисъла на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и бил надлежно уведомен, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с констатации по подадената от него Заявка за второ плащане, като депозираните възражения са обсъдени от административния орган.

При преценка на съответствието на АУПДВ с материалния закон съдът на първо място е цитирал съдържанието на относимите норми - чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., чл. 14, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Наредбата, и аналогичните разпоредби от договор № 16/06/3/0/03680 от 24.08.2017 г., и от представения бизнес план. След това, съдът е констатирал, че с подаване на заявката за второ плащане жалбоподателят не е приложил Договор за наем на земеделска земя от 14.03.2018 г., с който е предоставена за временно ползване земеделска земя находяща се в [населено място], община Родопи, област Пловдив, поземлен имот с идентификатор 77373.6.41. с площ 2100 кв. м. В заявката за второ плащане освен че не е приложен договорът, то и самият имот № 77373.6.41 не бил посочен/заявен. Приел е, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11, според което ползвателят на помощта следва да приложи копие от документ за собственост на земя и/или земеделска земя и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд договор за наем, и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок на действие, покриващ периода от пет години, считано от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ (документите се придружават с копие на актуална скица и коректно отразен начин на трайно ползване в случаите, в които земята е придобита след издаване на заповедта за одобрение) – т. 1 от раздел ІІІ.

С оглед изложеното, съдът е споделил изводите на административния орган, че сключеният към датата на подаване на заявка за второ плащане договор за наем на поземлен имот с идентификатор 77373.6.41, не е бил вписан в службата по вписвания и не е бил нотариално заверен, както и че дори и без нотариална заверка и без вписване в службата по вписвания, ползвателя Чотров е следвало да опише посочения имот като част от земеделското си стопанство към датата на подаване на заявката за второ плащане. За пълнота е посочил, че така представения договор за наем с дата 14.03.2018 г. е нотариално заверен едва на 12.10.2018 г. (няколко дни преди подаване на жалбата срещу отмененото Решение № 16/06/3/0/03680/2/01/04/01 от 12.09.2018 г. за налагане на финансова корекция до Административен съд Пловдив), поради което към момента на подаване на заявката за второ плащане същият е бил с недостоверна дата и не може да се приеме за безспорно, че имот с идентификатор 77373.6.41, находящ се в [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, местност Харманите с площ 2100 кв. м. е бил част от стопанството на жалбоподателя преди подаване на заявката за второ плащане. Поради това, съдът не е кредитирал с доверие втори вариант на изготвеното заключение по назначената съдебно-селскостопанска експертиза, доколкото в него икономическия размер на стопанството за стопанската 2017/2018 г. е измерен в СПО е изчислен от вещото лице включвайки допълнително ПИ с идентификатор 77373.6.41, находящ се в [населено място] - 2, 100 дка обработваеми площи. Кредитирал е първия вариант на експертизата, която потвърждава извода на административния орган, че към датата на подаване на заявката за второ плащане няма нарастване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро измерен в СПО. Приел е за доказано, че Чотров не е изпълнил т. 1 и т. 2 от "Секция" Цели" от Приложение № 3, "Таблица за специфични цели и резултати" към договор № 16/06/3/0/03680 от 24.08.2017 г., както и т. 1 в т. 2 от Таблица 7 "Цели и специфични резултати" от предоставения бизнес план и е нарушил чл. 15, ал. 1 от цитирания договор.

За неоснователно е прието и твърдението за нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора. Отговорността за неизпълнението на договорни клаузи е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който ползвателят се е задължил да спазва. В случая договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ се явяват приложени в съответствие с правните норми.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност.

По делото няма спор, че жалбоподателят К. Ч. е бенефициент на ДФ „Земеделие“ по сключен Договор № 16/06/3/0/03680 от 24.08.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Няма спор, че на 30.10.2017г. е извършено първото плащане по договора в размер на 19 558 лв., а в срока за подаване на заявка за второто плащане до 30.04.2018г. е подадена такава от бенефициента.

Не са спорни и доказателствата, приложени от бенефициента към заявката за второ плащане, както и обстоятелството, че при подаване на заявката за второ плащане не е представен към документите договор за наем на земеделска земя от 14.03.2018 г., с който е предоставена за временно ползване земеделска земя, находяща се в [населено място], община Родопи, област Пловдив, поземлен имот с идентификатор 77373.6.41. с площ 2100 кв. м. Нее спорно, че посочените по този договор площи не са описани като част от стопанството на Чотров при подаване на заявката за второ плащане, както и че договорът не е бил нотариално заверен и вписан в службата по вписванията към момента на подаване на заявката за второ плащане, като ползвателят е уведомил Фонда за наличие на такъв договор едва на 20.10.2020г. с представянето му при обжалването на решението по ЗУЗЕСИФ.

Безспорно е установено, включително със заключение по назначена съдебно-селскостопанска експертиза, че увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2 000 евро има само ако се включат допълнително 2100 дка обработваема площ с култура праскови по договор за наем на земеделска земя от 14.03.2018 г., с който е предоставена за временно ползване земеделска земя находяща се в [населено място], община Родопи, област Пловдив, поземлен имот с идентификатор 77373.6.41. с площ 2100 кв. м. Ако не се вземи предвид този договор за наем на 2 100 дка обработваема площ, безспорно са установени визираните в АУПДВ нарушения и основание за определяне на публично държавно вземане.

Затова спорът, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, е следва ли да се отчете увеличение на икономическия размер на стопанството с включването на 2100 дка обработваема площ с култура праскови по договор за наем на земеделска земя от 14.03.2018 г., представен след подаване на заявката за второ плащане.

В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща, на основание чл.221, ал.1, изр.2 от АПК, следва да се посочи следното:

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11.

В приложение № 11, озаглавено документи при подаване на заявка за второ плащане са предвидени специфични изисквания и документи, изисквани, в случай че ползвателят на помощта се занимава с растениевъдство, включително създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения и ягодоплодни (отнасят се и за постигане на специфичен резултат за стопанството – създаване на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени), а именно в т.1 на раздел ІІІ. изисква при подаване на заявка за второ плащане да се представят копие от документ за собственост на земя и/или земеделска земя и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд договор за наем, и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок на действие, покриващ периода от пет години, считано от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ (документите се придружават с копие на актуална скица и коректно отразен начин на трайно ползване в случаите, в които земята е придобита след издаване на заповедта за одобрение).

Нормата на раздел ІІІ, т.1 от Приложение № 11 поставя ясно изискване относно срока на представените договори за наем или аренда на земеделска земя – едновременно с подаването на заявката за второ плащане. Това изискване не е самоцелно, а е свързано с постигане на целите и задачите на програмата. Поради това неизпълнението му, не може да бъде разглеждано като формално нарушение и да се приеме, че във всеки един момент, включително при обжалването на АУПДВ може да се представи договор за наем на земеделски земи с цел да се обори констатацията на административния орган, че бенефициента не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО.

Нормата на чл.37, ал.1 от въпросната Наредба № 10/10.06.2016г. определя, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато съгласно т.1 - не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 35, ал. 2 и съгласно т.3 - не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството. Изискването съществува в този си вид към момента на кандидатстване за подпомагане и сключването на договора, заявителката е наясно с него, като без значение за неизпълнението му е обстоятелството, поради какви причини договора за наем с наемодателя е нотариално заверен едва на 12.10.2018г., а не към момента на подаване на заявката за второ плащане – 30.04.2018г., когато е нормативно определения срок за представяне на нотариално заверен договор за наем на земеделски земи.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2422/09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1520/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА К. Ч., [ЕГН], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ