О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125

гр. София, 27 март 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….…Ив. Симов...……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 222 по описа за 2023 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК.

Образувано е след изпращането му от РС – Сливен, с определение по чнд № 318/23г. по описа на същия съд, с което освен че съдебното производство е било прекратено, е бил повдигнат и спор за подсъдност между този съд и Софийският районен съд.

В постъпило писмено становище прокурорът при ВКП изразява становище, че „ ..постановленията за отказ от образуване на наказателно производство не подлежат на съдебен контрол, а инстанционен такъв е извършен в пълен обем, завършвайки с окончателното постановление на прокурор при ВКП”

Според прокурора обаче, отсъствието на компетентност на съд въобще, следва да бъде съобщено на тъжителя от „съответно компетентния съд, който в настоящия случай е РС - Сливен”.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното:

Преди всичко следва да се посочи, че съдилищата са били сезирани с тъжба от С. М. С. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България с изричното искане „…съдът да упражни последващ контрол върху обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебното производство..”, като изрично тъжителят е претендирал отмяната на всички постановления на прокуратурата на РБ по пр. пр. № 1920/22година.

Въпреки отсъствие на съдебна компетентност за произнасяне по същество по така депозираната тъжба и липсата на позитивно регламентирана нарочна процедура – както в НПК, така и с оглед изчерпателно изброените в чл. 80, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата изд. от...