О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 816

София, 24.04. 2023 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4370 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17218/04.08.2022 г., подадена от Д. П. Л., чрез процесуалния представител адв. М. Н.-Т. от САК, срещу решение № 944, постановено на 27.06.2022 г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, по в. гр. д. № 61/2022 г., в частта, с която след като е потвърдено първоинстанционното решение № 266572/16.11.2021 г. по гр. д. № 2922/2020 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, пряк иск с правна квалификация на чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. И. А., починала на 15.05.2019 г. при ПТП, настъпило на 15.05.2019 г., за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане и Д. П. Л. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД съдебно-деловодни разноски в размер на 1976 лв.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в случай на предявен иск за обезщетение пряко към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Според касатора при произнасянето си по така поставения въпрос въззивният съд: не е изложил самостоятелни мотиви съобразно установените в производството конкретни обстоятелства като само формално е изброил възраст на пострадалия и ищеца, близки отношения и икономически условия в страната, но не е изследвал конкретното отражение на деликта върху пострадалия, болките и страданията, които е преживял в резултат на този деликт, обема, продължителността, интензитета, отражението върху психическото и цялостното му здравословно състояние, както и негативната промяна в живота му; приложил е формален подход при прилагането на обективните критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно постановките на ППВС №4/1968 г., съставляващо задължителна съдебна практика; липсата на анализ на всички събрани по делото доказателства и на конкретика в мотивите на съдебното решение е нарушала принципа за справедливост и е довела до неправилно определяне на занижен размер на обезщетението, несъответстващ на общественото разбиране за справедливост; не се е съобразил със задължителната практика по приложението на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, а именно ППВС № 4 /23.12.1968г., т. 11, решение № 28/09.04.2014 по т. д. 1948/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 2/28.01.2019г. по т. д. № 3166/2017 г. на ВКС, II ТО.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Я. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба срещу въззивното решение, в обжалваната му част, е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че на 15.05.2019 г. в [населено място], около 14:00 часа на кръстовището на [улица]и [улица]е настъпило ПТП, при което автомобил „Р. К.“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Й. Г. В., при движението си по булеварда в посока от [улица]към [улица]е ударил пресичащата булеварда пешеходка В. И. А.. Мястото на произшествието е посетено от служители на МВР, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и констативен протокол. Констатирано е, че пострадалата пешеходка В. И. А. е починала същия ден, като Л. е един от нейните двама низходящи. Посочено е, че водачът е разпитан като свидетел като поддържа, че е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на работещата светофарна уредба, като се е движел в средната лента, но не е могъл да предотврати удара с аварийно спиране като успоредно с него, в лявата лента се е движел друг лек автомобил, водачът на който е успял със спиране и отклоняване на посоката за движение наляво да избегне удара с пешеходката. Прието е за установено въз основа на заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза, че движението на това кръстовище е регулирано със светофарна уредба и има напречна пътна маркировка М 8.2, която се използва само на кръстовища. Взето е предвид, че не е изследван цикъла на светофарната уредба и вещото лице е посочило, че няма данни за това на какъв светлинен сигнал са преминавали пешеходеца и водача на автомобила „Р.“. Прието е, че с оглед посоченото от вещото лице място на съприкосновение на автомобила „Р.“ и пешеходеца се обосновава извод, че водачът на автомобила е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на светофара. Посочено е, че автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП. Съобразено е, че ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 25.06.2019 г., по образуваната щета, но не е изплатено обезщетение. Констатирано е, че са събрани гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания. Прието е, че с оглед доказателствата по делото и частично влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, поведението на водача на автомобила осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, поради което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание.

Формиран е решаващ правен извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 80 000 лв. с оглед възрастта на пострадалия, който е роден през 1929 г. и неговото обществено положение; възрастта на ищеца, който е роден през 1958 г. и е създал свое семейство и низходящи, с които е нормално да има по - близки отношения отколкото с възходящия, с който от дълги години не са живели в едно общо домакинство; близките отношения между пострадалия и ищеца, както и болките и страданията, които последният е претърпял; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Следва да се вземе предвид, че така изложените от въззивния съд съображения са схематични и не съдържат анализ на установеното от събраните по делото доказателства за емоционалното и психическо състояние на ищеца в периода след смъртта на неговата майка, продължителността и интензивността на това състояние, както и за обусловеността на това състояние от отношенията, които е имал със своята майка. Поради това следва да се приеме, че са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението въпрос по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел извършване на преценка дали при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил всички установени от съдебната практика критерии, както и всички установени по делото относими към този въпрос конкретни обстоятелства.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 944 от 27.06.2022 г. по в. гр. д. № 61/2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, пряк иск с правна квалификация на чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. И. А., починала на 15.05.2019 г. при ПТП, настъпило на 15.05.2019 г., за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до сумата от 100 000лв.

Делото да се докладва на председателя на I г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание без указания за внасяне на държавна такса, тъй като касаторът е освободен от заплащане на държавна такса с определение от 27.05.2020г., постановено от първоинстанционния съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: