Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуален представител, против Решение № 752 от 03.12.2021 г. по в. т. д. № 785/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Решение № 260760/17.05.2021 г. по т. д. № 1325/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, с което Столична община е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сумата от 39 768, 99 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор 02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община за месец септември 2017 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2020г. до погасяването.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въз основа на които се претендира отмяната му. Касаторът моли да му бъдат присъдени направените разноски за всички съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните? “;

2. „При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД? “;

3. „Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената? “;

4. „Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка? “.

Допълнителният селективен критерий по тези въпроси е обоснован с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 38 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, ТК и Решение № 105 от 30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

5. „Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки? “;

6. „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза? “;

7. „Допустимо ли е въззивният съд без да променя доклада по делото да размести тежестта на доказване по начин, който да доведе до удовлетворяване претенцията на ищеца? “;

8. „Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки? “.

По тези правни въпроси касаторът не сочи по коя от допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК претендира допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

9. „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? “

По този правен въпрос се твърди основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с необходимостта от формиране на практика на касационната инстанция.

10. „Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК? “

По така формулирания от жалбоподателя въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Решение № 228 от 01.10.2014г. по гр. д. № 1060/ 2014 г. на ВКС, I г. о.

Отделно от сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът твърди и самостоятелно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът „МТК Гроуп“ ООД депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел за безспорен по делото факта на сключен на 02.12.2016 г. между „МТК Гроуп“ ООД, като изпълнител, и Столична община, като възложител, Договор № СОА16-ДГ56- 1196, по силата на който Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършването на обществен превоз на пътници по определени основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема за срок от 8 г., като с чл. 5, ал. 1 от договора е определен размерът на базисното превозно възнаграждение от 3 лв./км. без ДДС, а с чл. 5, ал. 4 са определени условията, при настъпването на които се дължи промяна в определената цена. Въз основа на тези клаузи от договора, за месец септември 2017г. бил извършен пробег, за който възложителят заплатил базисното възнаграждение от 3 лв./км. без ДДС, в общ размер от 1 590 759, 46 лв., с ДДС. С депозирано с вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017г. предложение до Столична община, на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от сключения между тях договор дружеството инициирало провеждане на преговори за актуализиране цената на превоза, а именно – с 2, 5 % или до сумата от 3, 69 лв. с ДДС на километър пробег. Тъй като преговори за актуализиране на цената не се състояли, изпълнителят по договора предявил претенция за заплащане на увеличение на цената за извършваната от него услуга, като за месец септември 2017 г. претендираното увеличение възлиза на 39 768, 99 лв.

За неоснователен въззивният съд е намерил довода на жалбоподателя за неотчитане от първата инстанция на обществения интерес при тълкуването на договора, доколкото предвидената специална процедура по Закона за автомобилните превози и Наредба №2/15.03.2002 г., макар да има за цел гарантиране на обществения интерес при сключването на определена категории договори, насочени към задоволяване на обществени нужди и правилно разходване на публичния ресурс, по никакъв начин не ограничава съдържащата се в чл. 9 ЗЗД договорна свобода, стига тя да не противоречи на императивните правни норми и на добрите нрави. Наличието на обществен интерес не налага извод за невъзможност за промяна на първоначално определената цена при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ, каквато уговорена в полза и на двете страни промяна е изрично предвидена с чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Съдът е акцентирал на факта, че страните са обвързани от постиганото от тях с чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора съгласие, относно дължимата цена на предоставената услуга, тъй като същите са поставили размера на дължимото за тази услуга възнаграждение в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, при сбъдването на което се променя договорената цена, още повече, че се касае за договор с продължителност от 8 г., с оглед на което е прието, че напълно ясна, логична и икономически обоснована е волята на страните да уредят хипотези, при които договорената първоначална цена ще бъде променяна, като една от тях е промяната на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно обективните данни на НСИ.

Като неоснователен е преценен доводът на жалбоподателя за неправилност на извода на първата инстанция, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора е въведен автоматизъм при увеличаване на възнаграждението на изпълнителя, предвид ясно формулираната воля на страните и факта, че ищецът претендира изпълнение на клауза, която е уговорена при първоначалното сключване на договора, а сбъдването на предвидено в нея условие поражда задължение за изпълнението й по силата на самата разпоредба, изначално съществуваща в договора, без каквото и да било последващо допълване и/или изменение на същия, и на условията, при които същият е сключен. В тази връзка, съдът изрично е акцентирал на факта, че в договора не е предвидена нито процедура, нито срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената на ГСМ, именно защото съобразно волята на страните такъв не е необходим, за да настъпи промяната на договорените условия. Наред с това е съобразено, че по делото е приложено получено от Столична община предложение за преговори, срокът за провеждането на които отдавна е изтекъл. Доколкото в чл. 5, ал. 4 от договора са предвидени алтернативни основания за промяна на цената на услугата, едното от които е промяната на цената на ГСМ с повече от 20 %, съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора, в този случай се стига до промяна автоматично с 2, 5 %, независимо дали промяната на цената на ГСМ с повече от 20% е положителна или отрицателна. Изложени са съображения, че с клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора се цели да се индексира цената за пробег с оглед настъпилата промяна в размера на превозната услуга, която промяна в цената на ГСМ има значителен дял при формиране на общия размер на разходите, като по този начин се цели възнаграждението на превозвача да не бъде икономически обезценено, като се запази еквивалентността на насрещните престации.

Като неоснователен от решаващия състав е преценен и доводът на въззивника - Столична община за недоказаност на исковата претенция, поради неангажиране от страна на ищеца на доказателства за увеличаването на цената на ГСМ за месец септември, доколкото по силата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, страните изрично са се съгласили, че като база за отчитане промяна на цената на тези материали ще се ползват данни от НСИ, които данни в случая за увеличение на цените за периода юли - декември 2017г. /в който попада и процесният месец/ се съдържат в приложената по делото справка, изготвена от НСИ. По отношение довода на жалбоподателя, че най-ранната възможна дата, служеща като базов период за промяна на цената би била 26.07.2017 г. – датата на влизане на договора в сила, а не приетата от първата инстанция дата 02.12.2016г. – при подписване на договора, въззивната инстанция е приела, че обективираната в чл. 5 от договора воля на страните е ясно изразена. Буквалното приложение на текста е наложило извод, че началният момент, от който ще се отчитат условията по т. 1 и т. 2 на чл. 5, ал. 4 от договора, е именно датата на подписване на договора. В допълнение е посочено, че страните не спорят по факта, че Столична община е изплатила на „МТК Гроуп“ ООД дължимото за месец септември 2017г. възнаграждение /без претендираното увеличение/, обусловило извода, че към месец септември 2017 г. договорът е влязъл в сила.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първите два от формулираните в изложение въпроси са значими за изхода на спора с оглед осъщественото от решаващия съд тълкуване на договора, по повод на което са основните оплаквания на касатора. Не е налице обаче допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението не е постановено в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, съгласно която при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии – да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание. При тълкуването на процесния договор решаващият съд е съобразил изведените в практиката критерии и цел на тълкуването – изясняване на действителната обща воля на страните, а отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуването от състава на САС на клаузите от договора, допускащи увеличение на договорената цена, е съобразен и отчетен и общественият интерес, а не само икономическия интерес на едната страна, което е основното оплакване, предпоставило въпросите.

Третият въпрос е пряко относим към правилността на въззивното решение, обосновано с оплакването на касатора за неправилно тълкуване на договорните клаузи за увеличение на цената. В мотивите на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. По тези съображения въпросът не се преценява като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което препятства допускането на касационната проверка.

Въпроси №№ 4, 5,6, и 7 от изложението са по обосноваността на решението, а № 8 е фактологичен, тъй като предпоставя преценка на факти и релевантността им към спора с оглед приложимите според съда договорни клаузи. Част от въпросите предпоставят и директен отговор за правилността на въззивното решение, която е извън предмета на преценка в селективната фаза на касационното производство. Освен това, по последните четири въпроса касаторът не е посочил допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание, препятстващо допускането на касационната проверка.

Деветият формулиран в изложението въпрос, освен, че не съответства на правната воля на съда, не кореспондира с касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК. Освен това, въззивният съд изрично е посочил, че в договора няма клаузи, които да противоречат на императивни законови разпоредби. Задължението на съда да следи за нищожност на отделни части от сключения договор е обосновано отново с несъгласието на касатора с тълкуването и приложението на клаузи от същия при решаване на спора, поради което въпросът няма нужното правно значение.

Последният десети въпрос е относим към задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, които имат отношение към предмета на делото, и всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което принципно е значим при решаването на всеки спор, в който смисъл е и посоченото от касатора решение на ВКС. В конкретния случай оплакванията в касационната жалба на ищеца се отнасят до неправилно установена фактическа обстановка и в резултат на нея на неправилни правни изводи, а не на непроизнасяне от решаващия съд по своевременно заявени доводи и възражения от страната. Следователно, въпросът не съответства на правната воля на съда и данни по делото, поради което няма характеристиката на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Решението не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото соченото основание е обосновано с оплакване за неправилна от страна на съда преценка на факти по делото и тълкуване на договорните клаузи. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Извод за наличие на очевидна неправилност би могъл да бъде направен само при положение, че тя е обективно и явно установима непосредствено от прочита на решението - например, когато е видно, че въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. под. В случая не може да бъде направен извод някоя от примерно изброените или подобни на тях хипотези да е осъществена по отношение на обжалваното решение. Искът е разгледан от въззивния съд на заявеното от ищеца правно основание, като основателността му е преценена спрямо нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като несъгласието с установените предпоставки за увеличение на цената на услугата, е по правилността на атакуваното решение, извод, за която може да се направи след извършване преценка на доказателствата и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата договорни клаузи, обусловили решаващите му правни изводи, което изключва приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Ответникът „МТК Гроуп“ ООД, макар да е заявил искане за присъждане на разноски, не е представил доказателства за направени такива в касационното производство, поради което, въпреки изхода на спора, съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 752 от 03.12. 2021г. по в. т. д. № 785/2021г. на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.