О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 791

София, 20.04.2023 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 3649/2022 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Столична община, чрез старши юрисконсулт Т. С., против решение № 621 от 28. 04. 2022 г. по гр. д. № 3852/2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, потвърждаващо решение № 265004 от 26.07.2021 г. по гр. д.№ 14249/2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав в частта, с която Столична община е осъдена, на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на К. Г. Ч. и на К. Г. Ч., конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалия в хода на исковото производство ищец Г. А. Ч., сумата 38000 лв. (по 19 000 лв. на всеки от тях) обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на починалия Г. А. Ч., от получено на 18. 12. 2018 г., в гр. София, ж. к. Дружба, до бл. 142, на ъгъла на Т-образно кръстовище, образувано от бул. “К. П. и ул. “И. А. , травматично увреждане - счупване и изкълчване на лява раменна става, причинено заради неизпълнение от служители на общината на задължението да организират зимното почистване на тротоарите, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 18. 12. 2018 г. до окончателното им изплащане. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

С писмен отговор, подаден от ищците К. Г. Ч. и К. Г. Ч., чрез адв. Я. С., се излагат съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, прие следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която предявеният от Г. А. Ч. срещу Столична община частичен иск в размер на 40000 лв. (от дължим размер 60000 лв.) е отхвърлен над сумата 38000 лв. до сумата 40000 лв.

За да достигне до извод за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД за сумата 38000 лв. въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18. 12. 2018 г., около 7, 40 ч., в гр. София, ж.к. Дружба, до бл. 142, на ъгъла на Т-образно кръстовище, образувано от бул. “К. П. и ул. “И. А. , починалият ищец Г. А. Ч., на 47 г., вървейки по непочистен от сняг и заледен тротоар, се е подхлъзнал, паднал е и е получил травматично увреждане – изкълчване на лявата раменна става със счупване на големия туберкул. Проведеното лечение е било консервативно – наместване и поставяне на ортеза на лявата раменна става за срок от 45 дни. След сваляне на имобилизацията ищецът провеждал рехабилитационни процедури в продължение на 299 дни, през които е бил неработоспособен и ползвал отпуск по болест. Въпреки това, след приключване на възстановителният период били констатирани трайни негативни последици – трайно ограничен обем на движенията на лявата раменна става при повдигане на ръката настрани и напред. С решение на ТЕЛК била определена трайно намалена трудоспособност 10 % за срок от две години, заради полученото увреждане, и ищецът, който заемал длъжност със завишени изисквания за физическо здраве - „полицейски инспектор“, бил трудоустроен за две години. През първите 5-6 месеца след инцидента изпитвал изключително интензивни болки. Нуждаел се от чужда помощ при самообслужването, не е могъл да изпълнява семейните си и служебни задължения. Заболяването диабет е било диагностицирано още през 2017 г., преди злополуката. Теоретично е възможно стресът от травмата, от последващото продължително възстановяване и временна нетрудоспособност, да са довели до влошаване на захарния диабет тип В, но липсата на медицински документи не дават възможност да се направи извод за развитието на това хронично заболяване преди и след инцидента.

От правна страна съдът е приел, че е налице основанието по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община. Възприел е изводите на първоинстанционния съд, според които общината е длъжна да осъществява дейностите по поддържането на общинските пътища и тротоари чрез свои служители или чрез възлагане на други лица, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата, както и че съгласно Глава IV, Раздел III от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, зимното поддържане включва дейности по снегопочистване и опесъчяване за стопяване на снега и леда. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил броя и тежестта на уврежданията, продължителността на възстановителния период, интензитета на търпените болки, страдания и неудобства, наличието на трайни неблагоприятни остатъчни последици, загубата на трудоспособност в продължителен период от време, трайните негативни последици за здравето на ищеца, липсата на доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между травматичното увреждане от процесната злополука и влошаване на хроничното заболяване захарен диабет тип В, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и съдебната практика по сходни случаи. Приел е, че размерът на приетото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 38000 лв. е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За неоснователно е прието възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в отказ на същия да бъде проведено оперативно лечение на травматичното увреждане. Прието е, че отказът за приемане на оперативно лечение е направен, поради липса на средства за заплащане на остеосинтезната плака, а и от заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза се установява, че консервативното лечение е било проведено правилно и уместно, че не е възможно предварително да се определи със сигурност кой вид лечение би бил по-подходящ при получената от ищеца фрактура, а и при наличие на хронично заболяване диабет оперативното лечение не е препоръчително, поради риск от усложнения от незарастване на оперативните рани.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Какви са критериите и обстоятелствата, които съдът следва да прецени при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане.

2. При определяне на размера на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане, следва ли съдът да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и следва ли в мотивите на решението да посочи значението им за конкретния определен от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане.

3. Достатъчно ли е съдът да посочи единствено, че обезщетението за неимуществени вреди е съобразено с икономическите условия в страната или следва в мотивите съдът да изследва икономическите условия в страната, както и да посочи значението им за конкретно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с ППВС № 4/1968 г.

Първите два въпроса не са решени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. С постановлението е разяснено, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват и които съдът е длъжен да обсъди - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд, в съответствие с практиката на ВС и ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е извършил преценка на фактите, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди: съобразил е вида и характера на увреждането – счупване с изкълчване на лява раменна става, степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания - с много голяма интензивност през първите 4-5 месеца от възстановителния период, причинените неудобства от ограничените движения и необходимостта от чужда помощ, продължителността на възстановителния период - около 300 дни, загубата на трудоспособност за около 10-11 месеца, трайните неблагоприятни остатъчни последици – трайно ограничен обем на движенията на лявата раменна става. От значение е и обстоятелството, че ищецът е бил в активна възраст, следвало е да работи и да се грижи за двете си деца и неспособността да изпълнява тези си задължения го е стресирала допълнително и е увеличила негативните му психични изживявания.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос. Същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД съдът е съобразил икономическите условия в страната към настъпване на инцидента и практиката на съдилищата при определяне размера на обезщетенията в сходни случаи, като е отчел и установените по делото конкретни факти от значение при определяне на размера на обезщетението в настоящия случай. Съдилищата се стремят при сходни случаи, отчитайки момента на настъпване на вредите, да присъждат сходни обезщетения, но релевантните факти, влияещи на размера по всяко от делата, са различни. Разликите в размерите на определяните обезщетения се дължат преимуществено на различната фактическа обстановка по отделните дела, а не на противоречиво прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на делото Столична община следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към подаване на отговора на касационната жалба, да заплати на адв. Я. В. С., САК, сумата 1503 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищците пред настоящата инстанция, изразяващо се в подаване на отговор на касационната жалба, с включен ДДС.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 621 от 28. 04. 2022 г. по гр. д. № 3852/2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в.

ОСЪЖДА Столична община, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на Я. В. С., ЕГН [ЕГН], САК, сумата 1503 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция с включен ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: