№ 753

гр. София, 19.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 4729 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Д. П., подадена чрез адв.Черногорски, срещу определение № 2415 от 29.09.2022 г. по в. ч. гр. дело № 2334/2022 г. на Софийски апелативен съд /САС/. С това определение САС се е произнесъл по частна жалба на настоящия жалбоподател, като е потвърдил определение № 6601 от 11.07.2022 г. по гр. д № 7036/2022 г. на СГС, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата му молба поради недопустимост на предявените с нея искове и е прекратено производството по делото.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното определение тъй като е приел, че предявеният от жалбоподателя срещу Д. П. П. и Д. Г. П. иск по чл. 62, ал. 4 СК – оспорване на произход от презумтивния баща, посочен в акта за раждане, е просрочен – подаден е след изтичане на преклузивния срок. В тази връзка е отчел, че доколкото ищецът е навършил пълнолетие на 25.02.2020г., то най-късният момент, до който е следвало да заяви претенцията си, е 25.02.2021г. В случая искът е предявен на 04.07.2022г. когато правото му на иск е вече преклудирано. С оглед този си извод относно иска по чл. 62, ал. 4 СК, съдът е основал извод за недопустимост и на иска, предявен срещу Д. Д. Р. за установяване, че негов биологичен баща е Д. Р. Х. /починал/. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно императивната норма на чл....