Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

гр.София, 31 май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д. Х

Членове: М. Г

Е. В

при участието на секретаря А. К като изслуша докладваното от съдия Е. В гражданско дело № 5433 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител В. А. А., рег. №. .. и район на действие Окръжен съд Пловдив срещу решение от 23.06.2016 г. по дисциплинарно дело № 3/2015 г. на Д.к. на К. на ЧСИ, с което му е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година” за извършени нарушения по изпълнително дело № 20138270400492, както следва: 1. ЧСИ не е установил, въз основа на направените от длъжника възражения, дали задължението по изпълнителното дело е изплатено, като предпоставка за прекратяване на производството, на основание чл. 433 ГПК; 2. ЧСИ не се е произнесъл по възражението за недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение; 3. Неясно по своите основания и размер начисляване на разноски - адвокатско възнаграждение, такси и допълнителни разноски (по т. 4, т. 31 и т. 26 от ТТРЗЧСИ) в изпълнителното производство, без ЧСИ В. А. да се произнесе по възражението за тяхната недължимост или прекомерност, с оглед правата на длъжника по чл. 435, ал. 2 ГПК. Случаите на „допълнително адвокатско възнаграждение” било практика в работата на ЧСИ В. А., което „поражда” неиздължен остатък, заради който той отказва прекратяване на изпълнителното производство, като начислява такси и разноски по т. 4, т. 31 и т. 26 от ТТРЗЧСИ за плащане от длъжника,...