Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр.София, 11.05.2017 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 498/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производство по чл. 251 и чл. 247 ГПК.

С постановено по настоящето дело решение № 457/ 02.11.2011 г. по касационна жалба на И. А. Г. е оставено в сила въззивно решение на Софийски окръжен съд № 16 от 06.01.2011 г. по гр. д.№ 1104/ 2009 г. в частта, в която И. А. Г. е осъден да заплати на А. Л. Т. и М. Д. Т. на основание чл. 190 ал. 2 ЗЗД по 1 986, 60 лв на всеки от тях, а в останалата част въззивното решение е отменено и за разликата до пълните предявени размери от по 5 000 лв исковете са отхвърлени.

С молба вх.№ 951/ 26.01.2017 г. А. Л. Т. и М. Д. Т. са поискали от Върховния касационен съд да извърши тълкуване на решението си от 02.11.2011 г. Според тях това се налага от обстоятелството, че липсва произнасяне по искането им за присъждане на законна лихва върху присъдените суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Това създавало затруднения пред изпълнението на решението, тъй като длъжникът в изпълнителното производство правел възражения за недължимост на лихвата върху вземанията от 23.02.2006 г. до окончателното им изплащане. Поради това А. и М. Т. молят съдът да изтълкува решението си в смисъл, че върху присъдените суми се дължи законна лихва от 23.02.2006 г. до окончателното им изплащане, евентуално да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в тази част.

Ответната...