Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 7464 от 05.11.2019 г. /30.10.2019 г./ по в. гр. д. № 13085/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 406308 от 14.05.2018 г. по гр. д. № 59207/2015 г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от М. Г. И. и И. П. И. срещу Н. И. Х.-Б. и ЧСИ Н. П. искове по чл. 75 ЗС за възстановяване владението на недвижими имоти, изградени в дворно място в [населено място], [улица], съставляващо парцел. .. от кв.. .. по плана на [населено място], местност [улица], представляващи апартамент /мезонетен тип/ №. .., развит на четвърти етаж и в подпокривното пространство, кота 8,10 и кота 10,40 по одобрения архитектурен проект, със застроена площ от 187,7 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и гараж № 2, заедно с мазе № 2 на партерния етаж, с обща застроена площ от 23,3 кв. м., от които ищците са отстранени с протокол за въвод във владение от 02.04.2015 г. по изп. д. № 20128470400756 на ЧСИ Н. П..

Въззивният съд е приел, че с нотариален акт от. .. г. ищците са закупили правото на строеж на процесните имоти, а сградата, в която се намират те, има разрешение за ползване от 09.09.1998 г. С нотариален акт №. .. г. ищците са учредили в полза на С. И. А. втора по ред ипотека върху имотите. По искане на този ипотекарен кредитор през 2012 г. е било образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2012 г. по ч. гр. д. № 35900/2012 г. на СРС, 50-ти състав. Изпълнителният лист е издаден по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 50 000 лв. и законна лихва от 25.07.2012 г.; договорна лихва за 3000 лв. и разноски от 1060 лв. След връчени покани за доброволно изпълнение и извършен опис и оценка на процесните имоти е проведена публична продан. Най-висока цена при наддаването е дала ответницата Н. И. Х.-Б. и същата е обявена за купувач на имотите с постановление от 15.05.2014 г. С два броя постановления за възлагане от 20.05.2014 г. процесните имоти са възложени на Н. И. Х.-Б..

С решение от 16.10.2014 г. по ч. гр. д. № 11598/2014 г. на СГС, IV-В състав, са оставени без уважение жалбите на ищците М. и И. И. срещу възлагателните постановления.

С покани за доброволно изпълнение, връчени лично на ищците, същите са уведомени, че следва да предадат доброволно процесните имоти на купувача, в противен случай ще бъде извършен въвод във владение на 18.03.2015 г. С решение № 1077 от 16.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1708/2015 г. на СГС, II-А състав, е оставена без уважение жалба на И. И. срещу „постановление за въвод“ по посоченото изпълнително дело.

С молба вх. № 01006/17.03.2015 г. от М. Г., поради внезапно заболяване, е поискано насроченият въвод във владение да бъде отменен. Въз основа на тази молба въводът във владение е отложен за 02.04.2015 г. С нови покани за доброволно изпълнение, получени лично от И. П. И. и М. Г. И., същите са уведомени, че трябва да предадат доброволно процесните имоти на купувача, в противен случай ще бъде извършен въвод на 02.04.2015 г.

С протокол за въвеждане във владение на недвижим имот от 02.04.2010 г. е отнето владението на ищците М. и И. И. и е предадено на купувача-взискател Н. И. Х.-Б..

При тези данни съдът е приел, че предявеният иск по чл. 75 ЗС е неоснователен. Чрез този иск може да се осъществи защита срещу незаконосъобразен въвод във владение, извършен от съдебен изпълнител, но в конкретния случай не се установяват нарушения на ЧСИ при публичната продан на процесните имоти, както и във връзка на въвода на купувача във владението им. Съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху имоти, които са собственост на длъжниците. В наддавателните процедури е взело участие само едно лице – ответницата Н. И. Х.-Б., която е внесла задатъците в предвидения размер. Наддавателните предложения и за двата имота са подадени своевременно, проданта е продължила един месец и е завършила в посочения в обявлението ден – 14.05.2014 г. След изтичане на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител, в присъствието на единствения наддавач, е обявил Н. И. Х.-Б. за купувач на имотите, като е съставил 2 брой протоколи от 15.05.2014 г. След влизане в сила на постановленията за възлагане са предприети действия по осъществяване на въвод във владение, за което ищците са надлежно уведомени чрез получени от тях лично покани за доброволно изпълнение. Поради заболяване на ищцата насроченият за 18.03.2015 г. въвод е отложен, но е осъществен на 02.04.2015 г. след връчване на нови покани за доброволно изпълнение. Предвид изложеното съдът е приел, че извършената публична продан и въводът във владение са разгласени и проведени при спазване на законовите изисквания и не е налице основание за уважаване на предявения иск по чл. 75 ЗС.

Отделно от това съдът е приел за неоснователни твърденията за нищожност на издадената заповед за изпълнение и на издадения изпълнителен лист. Направил е разграничение между пороците, водещи до нищожност, недопустимост и неправилност на съдебните актове и е достигнал до извод, че нито едно от посочените от ищците основания за порочност не водят до нищожност на тези съдебни актове.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби – от М. Г. И., чрез адв.И. М., САК, и от И. П. И..

Жалбоподателката М. И. поддържа, че ЧСИ Н. П. никога не е връчвал в качеството на трето лице по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение. Връчена е била ПДИ по друго изпълнително дело - № 20128470400755, а не за действителното изп. д. № 20128470400756. На следващо място – изпълнителното дело било образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 418 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител заедно с документа по чл. 417 ГПК. На длъжника следвало да се връчи в оригинал самата заповед за изпълнение. В случая при образуване на изпълнителното дело не били представени нужните документи, тъй като било приложено заверено копие от заповедта за изпълнение, а не оригинал. Към молбата не бил приложен и документът, от който произтича вземането, т. е. не били приложени всички документи по чл. 417 ГПК. Към молбата за образуване на изпълнителното дело не бил представен и документ за платени държавни такси. Изброени са нарушения на ЧСИ във връзка с изискването за изпращане на сметка до взискателя по чл. 79 ЗЧСИ, изискването на документ за авансово платени такси съгласно чл. 80 ЗЧСИ и е направен извод, че резолюцията за образуване на изпълнителното дело е нищожна и всички последващи изпълнителни действия са недействителни, затова изпълнителното дело следвало да бъде прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Налице била нищожност на разпореждането по чл. 418 ГПК за уважаване на молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Договорната ипотека върху имотите била извършена по нищожен договор за заем.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. Действията на ЧСИ по въвод във владение на имоти, представляващи СИО, които са неправилни, извършени в нарушение на ГПК и ЗЧСИ или при наличие на пропуски на действията на ЗЧСИ в процедурата по образуване на изпълнителното дело, които в други случаи по аналогия с действията по образуване на гражданско дело биха били наречени нередовни и не биха породили правни последици, в този случай последващите действия на ЧСИ пораждат ли валидни правни последици;

2. При прилагане на чл. 419 ГПК кое действие от страна на съдебните състави е правилно: издаване на заповед за незабавно изпълнение, в която уж се инкорпорира и разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, или издаване на два отделни акта: разпореждане, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и заповед за незабавно изпълнение, като се има предвид, че текстът на чл. 419, ал. 2 сочи към втората възможност.

В касационната жалба на И. И. се изброяват допуснати нарушения от ЧСИ във връзка с образуване на изпълнителното дело /пороци на молбата за образуване на делото и на събиране на авансовите такси по изпълнението/; сгрешения номер в поканата за доброволно изпълнение; пороци на изпратените на длъжниците документи във връзка с изпълнението на паричното задължение; извършване на изпълнителни действия преди да изтече двуседмичният срок за доброволно изпълнение, който според жалбоподателя никога не е започвал да тече; порочни действия във връзка с налагането на възбрана върху имотите; пороци в самото заповедно производство. Съдът не обсъдил в мотивите си съдебната практика, на която се позовали ищците в исковата молба, не уважил своевременно въведени доказателствени искания и не се произнесъл по всички искания в петитума на исковата молба.

Жалбоподателят счита за очевидно неправилен извода на въззивния съд, че атакуваните съдебни актове са валидни, тъй като не са налице пороци, които да водят до тяхната нищожност; че твърденията за извършени процесуални нарушения от страна на районния съд при постановяване на тези актове може да доведе до тяхната недопустимост или неправилност, но не и до нищожността им. Отделно от това жалбоподателят счита, че този извод на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС – решение № 668/15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, I-во г. о. и определение № 64/23.01.2015 г. по ч. гр. д. № 141/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., което обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На следващо място – в заповедното производство по настоящото дело съдът действал в противоречие с практиката на районни съдилища, което според жалбоподателя обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК отм. а редакция/. Първоинстанционният съд не се произнесъл изрично по валидността на разпореждането за уважаване на заявлението по заповедното производство; разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и издадената заповед; разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК; липсата на разпореждане по чл. 42, ал. 2 ГПК за ЧСИ Н. П. да бъде връчител на съобщенията на заповедния съд; разпореждането за образуване на изпълнително дело; поканата за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят иска от съда да отговори по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на следните въпроси:

1. В заповедното производство по чл. 417 ГПК съдът длъжен ли е да издаде писмен съдебен акт и колко броя разпореждания следва да бъдат издадени до приключване на производството;

2. Кой е подлежащият на принудително изпълнение в производството по чл. 417-чл. 418 ГПК съдебен акт – изпълнителният лист или разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и самата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК;

3. Допустимо ли е в заповедта за изпълнение да се инкорпорира само с едно изречение част от съдържанието на разпореждането на съда и да няма изложени мотиви. В кой свой акт заповедният съд следва да изложи мотивите си за извършена от него проверка по чл. 411, ал. 2, т. 1-4 от ГПК и конкретно за евентуално наличие на основание за незаконосъобразност на заявлението и приложените към него документи;

4. Подлежи ли на обжалване разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист в производство по чл. 418, ал. 1 ГПК;

5. Чл. 121, т. 4 от Конституцията на РБ разпорежда актовете на съдебната власт да бъдат мотивирани. Длъжен ли е съдът в заповедното производство да постанови формален съдебен акт с мотиви – разпореждане, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК;

6. Кой връчва разпорежданията на заповедния съд – ЧСИ или съдът и с какво се удостоверява връчването. Тече ли срок за възражение и обжалване на съдебни актове в заповедното производство, които не са били връчени на длъжника или които не са му били връчени законосъобразно;

7. Как следва да процедира съдът, когато непосредствено след частна жалба на длъжника срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение същият е подал възражение за нищожност на издадените в заповедното производство актове и актовете на ЧСИ;

8. Нарушени ли са процедурите по ГПК, правото на ЕС и задължителните решения на съда при неиздаване, невръчване и неудостоверяване на връчване на съдебни книжа и това противоречи ли на решенията на СЕС и Хартата на основните права и свободи на ЕС;

9. При наличие на данни за нарушаване на правото на ЕС и решенията на съда, длъжен ли е съдът да ги констатира служебно, дори да не са били изрично посочени в жалбата;

10. Допустимо ли е при предявен иск /възражение/ за прогласяване нищожност на съдебни актове в заповедното производство да се предяви заедно с него искане за прогласяване нищожност на актове на ЧСИ по образувано пред него дело, въз основа на нищожните актове на съда в заповедното производство.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се повтаря първият въпрос от изложението към жалбата на М. И. и допълнително се поставят следните въпроси:

1. При прилагане на чл. 419 ГПК допустимо ли е неиздаване на отделно и изрично разпореждане за уважаване на молбата за незабавно изпълнение и неиздаването на такова разпореждане не прави ли следващите действия по изпълнението нищожни;

2. Неизвършването на изискуеми от закона действия по изпълнението, като невръчването на книжата, които са определени в Наредба № 6 от 20.02.2008 г. и Наредба № 7 /22.05.2008 г. на министъра на правосъдието, невръчването на длъжника на сметки за дължимите такси по ЗЧСИ, не опорочават ли изпълнителния процес до степен, че тези пропуски да не могат да се санират и да придобият стабилитет при несвоевременно обжалване от длъжника.

Ответникът в производството Н. И. Х.-Б. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането до разглеждане от ВКС, а по същество – че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 75 ЗС, което подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като цената му е над 5000 лв.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Предмет на делото е иск по чл. 75 ЗС, вр. чл. 358 ГПК, по който трябва да се провери законосъобразността на извършения от ЧСИ Н. П. въвод по чл. 498 ГПК на ответницата Н. И. Х.-Б. в закупените от нея на публична продан имоти на ищците М. И. и И. И.. Проверката, която съдът извършва в това производство, е ограничена. Съдът не може да проверява наличието на изпълняемо право и изпълнително основание, въз основа на които е образуван изпълнителният процес, както и законосъобразността на действията на съдебния изпълнител до момента на извършване на публичната продан. Това е така, защото публичната продан е деривативно придобивно основание и с влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота – чл. 496, ал. 2 ГПК. След като купувачът е станал собственик на този имот, той има и правомощието владение, което се осъществява по реда на чл. 498 ГПК, затова той не може да бъде отстранен от имота с владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, освен в ограничен брой хипотези на незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Незаконосъобразен въвод по чл. 498 ГПК би бил налице в случая, когато при публичната продан имотът е бил възложен на привиден кредитор. В този случай възлагането нe произвежда вещен прехвърлителен ефект - т. 1 на ТР № № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, съответно – липсва основание за съдебния изпълнител да извърши въвод на купувача във владение на продадения имот и това би могло да бъде основание да се претендира уважаването на иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС. Незаконосъобразен въвод по чл. 498 ГПК би бил налице и при недействителна публична продан – чл. 496, ал. 3 ГПК, когато е нарушен чл. 490 ГПК или при невнасяне на цената. Съгласно т. 3 на ТР № № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства. Следователно – няма пречка в производството по чл. 75 и чл. 76 ЗС да се въведе твърдение за недействителност на публичната продан и оттам да се изведе становище за незаконосъобразност на последващите действия на ЧСИ по въвода на купувача във владение на основание чл. 498 ГПК. Съдът обаче не може да проверява в производството по чл. 75 и чл. 76 ЗС законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, подготвящи публичната продан, тъй като с влизане на постановлението за възлагане тя се стабилизира. Съдът не може в производството по чл. 75 и чл. 76 ЗС да проверява по никакъв начин законосъобразността на действията на съда в заповедното производство, по което е издаден изпълнителният лист, тъй като то предхожда изпълнителното производство и евентуалните нарушения на съда не могат да се противопоставят на купувача на публичната продан, който става собственик на имота, в случай, че и длъжникът е бил собственик.

По изложените съображения не са свързани с предмета на предявения иск по чл. 75 ЗС и съответно не са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС всички въпроси в изложенията към двете касационни жалби, произтичащи от оплаквания за нарушения от съда, допуснати в заповедното производство, включително и за нищожност на съдебни актове в това производство, както и оплаквания за нарушения на съдебния изпълнител по образуването на изпълнителното дело и връчване на поканите за доброволно изпълнение на паричното задължение спрямо взискателя С. А.. Тъй като не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване.

Неотносими към настоящото дело са и въпросите, в които се акцентира върху твърдения за нарушения на Конституцията на РБ и на правото на ЕС, тъй като по настоящото дело няма данни за такива нарушения и за относимост на правото на ЕС.

По изложените съображения неотносима е и посочената във втората касационна жалба практика на ВКС, която е по искове за нищожност на съдебни решения. В настоящия случай такъв иск не е бил предявен, а в производството по чл. 75 ЗС ищецът не може да въвежда твърдения за нищожност на актове на съда, издадени в заповедното производство.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.Оидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на съдебните актове. Тя е налице при видимо тежко нарушение на закона, когато той е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или не са приложени относими към спора императивни правни норми. Очевидна неправилност има и при явна необоснованост, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Такива нарушения в случая не са налице.

В обобщение – не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Ответницата Н. И. Х.-Б. претендира присъждане на разноски по делото, но не е представила доказателства за тях.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7464 от 05.11.2019 г. /30.10.2019 г./ по в. гр. д. № 13085/2018 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: