Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. Б” ООД (в ликвидация), [населено място] против решение № 12204 от 28.10.2020 г. по в. т. д. № 421/2020 г. на Софийски апелативен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав решение № 1735 от 04.10.2019 г. по т. д. № 1881/2012 г., с което, на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с ал. 5 ТЗ, е спряно производството по несъстоятелност на „В и К Инвестмънт” ООД (в несъстоятелност), [населено място].

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и със задължителната съдебна практика. Според него, решаващият състав не е отчел факта, че първоинстанционният съд не е изпълнил указанията, дадени му с отменителното решение на Софийски апелативен съд досежно използването на наличната сума по сметка на длъжника в размер на 3 500 лв. за заплащане само на бъдещите възнаграждения на синдика, но не и тези за минал период. Поради това твърди, че неправилно е указано ново предплащане на разноските за производството по несъстоятелност в размер на сумата 2 500 лв. Изразено е несъгласие и с извода на въззивния съд, че е недопустимо в настоящото производство да бъде извършвана преценка дали разпореждането със сумата 3 500 лв. е законосъобразно.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустими ли са и подлежат ли на разглеждане от въззивния съд в производството по обжалване на спиране на производството по несъстоятелност поради непривнесени от страна на кредиторите разноски за несъстоятелността, възражения и доводи за неправилно изплащане на възнаграждение за синдик в хипотезата на неудовлетворено негово вземане, което не е било заявено, респ. изплатено съобразно срока по чл. 661, ал. 3 ТЗ и в размерите, установени по делото; 2. В случай, че синдик не е получавал ежемесечно възнаграждението си, възможно ли е да получи същото за минал период, без да изготви сметка за разпределение; 3. Задължителни ли са фактическите констатации и указанията на апелативния съд при отмяната на съдебен акт и връщането му за ново разглеждане от първостепенния съд”.

Касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: определение № 322 от 17.08.2020 г. по ч. т. д. № 1224/2020 г. на II т. о. (за първия въпрос); определение № 52 от 27.01.2016 г. по ч. т. д. № 3558/2015 г. на I т. о. (за втория въпрос); решение № 128 от 29.04.2011г. по гр. д. № 1356/2009 г. на IV г. о., решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на IV г. о., решение № 246 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 3117/2013 г. на II г. о. и решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 579/2011 г. на IV г. о. (за третия въпрос). По отношение на първия въпрос е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че същият е от значение за развитието на правото поради липсата на съдебна практика.

При условията на евентуалност е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта.

Ответникът по касация – „В и К Инвестмънт” ООД (в несъстоятелност), [населено място] – не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди обжалваното пред него решение на Софийски градски съд, VІ-18 състав, с което е спряно производството по несъстоятелност на „В и К Инвестмънт” ООД (в несъстоятелност), [населено място], въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в случая са осъществени предвидените в чл. 632, ал. 1 във връзка с ал. 5 ТЗ предпоставки. Приел е, че към датата на постановяване на определението от 27.08.2019 г., когато съдът по несъстоятелността е указал на кредиторите необходимостта от предплащане на разноски за продължаване на производството по несъстоятелност в размер на 2 500 лв., длъжникът не е разполагал с налично имущество и че предплатените до този момент по реда на чл. 629б ТЗ разноски от кредитора „Д. Б“ ООД в общ размер на 10 000 лв. са били изчерпани. С оглед на това, че въпреки надлежното им уведомяване чрез вписване на посоченото определение в книгата по чл. 634в ТЗ, никой от кредиторите не е предплатил указаните разноски, решаващият състав е преценил, че производството по несъстоятелност подлежи на спиране.

Що се отнася до доводите във въззивната жалба за незаконосъобразно разходване на предплатените до този момент разноски, въззивният съд е счел, че доколкото касаят правилността на извършените от съда по несъстоятелността действия по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, които са изцяло в неговата дискреция, същите не могат да бъдат обсъждани.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

От поставените от касатора три въпроса като значим за изхода на конкретното дело би могъл да бъде преценен единствено въпрос № 1. По отношение на останалите два въпроса това общо изискване за допускане на касационния контрол не е осъществено, тъй като същите изобщо не са били предмет на обсъждане. Видно от мотивите на атакуваното решение, доколкото е счел, че не е в правомощията му да ревизира действията на съда по несъстоятелността по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, въззивният съд не се е произнасял нито по въпроса дали за неполученото от синдика ежемесечно възнаграждение за минал период следва да бъде изготвена сметка за разпределение, нито по въпроса дали първостепенният съд, т. е. съдът по несъстоятелността, е изпълнил дадените му в предходното отменително решение на Софийски апелативен съд указания във връзка със заплащане възнаграждението на синдика. С оглед отсъствието на първата задължителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на тези два въпроса не подлежи на обсъждане налице ли е поддържаното за тях конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Независимо от факта, че първият въпрос има характер на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не може да бъде допуснато и по него. От една страна, недоказано е твърдението на касатора, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното определение № 322 от 17.08.2020 г. по ч. т. д. № 1224/2020 г. на II т. о. е неотносима практика и не установява твърдяното противоречие. Този акт съдържа произнасяне по въпроса, дали определението, с което се разрешава или отказва разпореждане със суми от особената сметка на длъжника, подлежи на обжалване, а не по релевантия за настоящия случай въпрос, дали в производство по обжалване на решение на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност въззивният съд може да се произнася по законосъобразността на разрешено от съда по несъстоятелността изплащане на възнаграждението на синдика.

Що се отнася до второто поддържано основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да се обсъжда. Съгласно задължителните указания по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, това основание се формира от две кумулативни предпоставки – значение на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая, с твърдението, че въпросът е „от значение за развитието на правото“, касаторът е заявил само част от посоченото основание. Отделно от това, сама по себе си, липсата на съдебна практика не означава автоматично необходимост от допускане на касационното обжалване, т. е. основанието е и недоказано.

На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение. Освен, че и това основание е заявено формално, същото не може да се счете за осъществено, тъй като решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма).

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12204 от 28.10.2020 г. по в. т. д. № 421/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: