ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60203

София, 02.06.2021 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б ч. гр. дело № 1993 по описа за 2021 г. взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Б. С. К., лично и като законен представител на Б. Б. К., чрез адв. П. Б., против въззивно определение № 260219/24.03.202 г., постановено по въззивно частно гр. д. № 154/2021 г. от Хасковския окръжен съд.

С него е потвърдено разпореждане от 11.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1882/2020 г. от РС Хасково, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. § 1 от ЗР ЗЗДН, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, е върната въззивна жалба вх. № 144464/22.12.2020 г., подадена от Б. С. К., действащ лично и като баща и законен представител на малолетната Б. Б. К., против решение № 530/4.12.2020 г. на РС Хасково. Първоинстанционното решение е постановено по искане за защита от домашно насилие по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ) и подлежи на обжалване пред окръжен съд като въззивна инстанция, чието решение е окончателно – чл. 17, ал. 6 от същия закон. Това значи, че и определенията, постановени по това дело не подлежат на обжалване пред ВКС, както е разпоредено в чл. 274, ал. 4 ГПК.

От изложеното следва, че определението на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдил разпореждане на първостепенния Хасковски районен съд за връщане на въззивната жалба против решението по чл. 15 ЗЗДН, е също окончателно. Неправилното указание във въззивното определение, че подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба, не дерогира законовата разпоредба, нито...