ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60317

гр. София, 02.06.2021 год. В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

Ч. Н. М

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н т. д. N 2009 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВЕЛ-КАМ“ ЕООД, [населено място], против решение № 939/28.04.2020г. по в. т.д. № 6237/2019г. на Апелативен съд -София, с което е потвърдено решение № 1821/16.10.2019г. по т. д. № 1359/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен предявеният на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД осъдителен иск от „МЕНКАУРА“ ЕООД срещу „ВЕЛ - КАМ“ ЕООД за сумата от 60 000 лева, представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение за извършени СМР, за което е издадена данъчна фактура № 230/30.06.2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба на 29.06.2018г. до окончателното й погасяване и за сумата от 7966,67 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 07.03.2017г. - 27.06.2018г., както и разноските по делото, както и в частта за отхвърляне на насрещния иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 20 000 лева по фактура №1214/30.08.2017г.

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага становище, че по делото ищецът не е доказал наличието на действителен договор за изработка, че е извършил определена работа, както и че същата е приета от възложителя „ВЕЛ - КАМ“ ЕООД.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „МЕНКАУРА“ ЕООД, [населено място], в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане...