ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253

гр.София, 19.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАкато изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 3955/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 81 ГПК.

Делото е било образувано по касационна жалба, подадена от К. И. Ч., М. А. Ч. и М. И. Ч..

С определение по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до разглеждане касационната жалба.

Ответниците по касационната жалба П. Г. Б. и А. В. Б., чрез адв. Е. С. И., са подала молба с искане да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК, като им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в производството пред Върховния касационен съд.

Противните страни К. И. Ч., М. А. Ч. и М. И. Ч., чрез адв. А. Б., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са възразили с довод за неоснователност на молбата.

Определението по чл. 288 ГПК е вписано под № 394 на 18.05.2022 г., когато е обявено. То не подлижи на обжалване, поради което и срокът за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от същата дата. Молбата е подадена в месечния срок – на 15.06.2022 г., изхожда от легитимна страна и е допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В определението по чл. 288 ГПК съдът е приел, че Б., предвид резултата, имат право да получат обратно от насрещните страни заплатените съдебноделоводни разноски, сторени в инстанцията, но не са представили доказателства за такива, поради което и искането им се явява неоснователно и го е оставил без уважение.

Съдебният състав намира, че не е допуснал грешка или опущение, при извода, че липсват доказателства за сторени в инстанцията разноски. По същество Банкови не го оспорват – твърдят, че са заплатили адвокатски хонорар от 500 лв., за което представят доказателства за първи път с молбата по чл. 248 ГПК.

Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран (мотиви към т. 8 от ТР №2/212 от 06.11.2013 г. на ОСГТК). По основателността на искането съдът извършва преценка след анализ на представени по делото доказателства за извършени разходи. Касае се за материалноправно по характера си вземане и то трябва да бъде установено по надлежен ред – в случая до произнасяне на състава по реда на чл. 288 ГПК, с което касационно обжалване не се допуска. Страната не може да прави доказателствени искания, в случая – за писмени доказателства, удостоверяващи разход по делото, след постановяване на акта, с който е турен край на съответното производство.

В заключение, към релевантния момент, доказателства по делото за заплатени от Банкови разноски пред настоящата инстанция няма и молбата им по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на П. Г. Б. и А. В. Б., чрез адв. Е. С. И., за изменение на определение № 394/18.05.2022 г. постановено от ВКС по гр. д. № 3955/2021 г. по чл. 288 ГПК в частта, с която е отказано да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за производството пред Върховния касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: