ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 [населено място], 08.09.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №1256 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат К. Г. Т., особен представител на Н. В. Н. против определение №212/17.05.2022г. по ч. гр. д.№160/2022г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение №294/04.04.2022г. по гр. д.№233/2022г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната исковата молба, подадена от адвокат К. Г. Т., като особен представител на Н. В. Н. и е прекратено производството по делото.

В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът поставя като обуславящ изхода на производството въпроса относно обема на процесуалните права, с който разполага назначеният по реда на чл. 430 от ГПК особен представител да инициира искови производства. Поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като твърди, че определението е постановено в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз – решение на Съда от 11 септември 2014г. по Дело С-112/13.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да потвърди определението на Великотърновски окръжен съд, с което е върната подадената от адвокат К. Г. Т., назначен като особен представител на Н. В. Н. в производството по изп. дело №20167260400024 на ЧСИ Д. Б., рег.№726 на КЧСИ, искова молба и е прекратено производство по предявения с нея иск по чл. 439 от ГПК против „С.Г.Груп“ ЕАД, въззивният съд е приел, че представителната власт на особения представител е ограничена в рамките на исковото или изпълнително производство, в което е назначен. Изтъкнал е, че съгласно чл. 430 и чл. 47 ал. 6 от ГПК фигурата на особения представител е предназначена единствено да осигури хода на един вече висящ процес – изпълнителен или исков, тъй като той се назначава по отношение на страна, която не инициира производството – на длъжника в изпълнението или на ответника в исковото производство.

Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касационен жалбоподател правен въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд. Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателя за наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. С решение на СЕС от 11 септември 2014г. по Дело С-112/13 е дадено задължително за съдилищата в Р. Б. тълкуване на разпоредбата на чл. 24 от Регламент (ЕО) №44/2001 на Съвета от 22 декември 2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В същото е прието, че мълчаливата пророгация на компетентност съгласно чл. 24, първо изречение от Регламент (ЕО) №44/2001 се основава на съзнателния избор на страните по спора на тази компетентност, което предполага, че ответникът знае за започналото срещу него производство. Обратно, отсъстващ ответник, на когото не е връчена исковата молба или жалбата за образуване на производството и който не знае за започналото срещу него производство, не може да се счита, че е приел мълчаливо компетентността на сезирания съд. Изтъкнато е, че отсъстващ ответник, който не знае за предявения срещу него иск, при назначаването на негов особен представител, не може да предостави на този особен представител цялата необходима информация, за да се прецени международната компетентност на сезирания съд и да му позволи да оспори ефективно тази компетентност или съзнателно да я приеме. По изложените съображения съдът е приел, че когато съгласно националната правна уредба по отношение на ответник, на когото не е връчена искова молба или жалба за образуване на производство поради липса на известно местопребиваване, националният съд назначи особен представител на отсъстващия ответник, явяването на особения представител на отсъстващия ответник не е равностойно на явяване пред съд на ответника по смисъла на чл. 24 от посочения регламент, с който се установява международна компетентност на този съд.

Преюдициалното запитване, на което е даден отговор с решение на СЕС от 11 септември 2014г. по Дело С-112/13, касае възможността за приложение на разпоредбата на чл. 24 от Регламент №44/2001, уреждаща пророгацията на компетентност, в хипотеза, когато ответникът се представлява от назначен от съда особен представител. Тълкуваната от СЕС разпоредба на Регламент (ЕО) №44/2001 на Съвета от 22 декември 2000г. не е приложима в настоящото производство, в което не съществува спор относно международната компетентност на сезирания съд. Наред с това, възприетото от въззивния съд становище за ограничения обем на представителната власт на особения представител, което не включва правомощия за иницииране на самостоятелно исково производство, не е в противоречие с дадените от СЕС разяснения, че отсъстващ ответник, който не знае за образувано срещу него производство, не може да представи на назначения му особен представител цялата необходима информация, за да се прецени и евентуално оспори международната компетентност на сезирания съд. Въззивният съд е съобразил липсата на контакт и възможност за предоставяне на информация между страната и назначения й особен представител, изтъкната от СЕС като значима при преценката на правомощията на особения представител. Липсата на противоречие между въззивното решение с практиката на СЕС, изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №212/17.05.2022г. по ч. гр. д.№160/2022г. на Великотърновски апелативен съд,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.