ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365

гр. София, 01.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. д. № 112 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 2921 от 19.11.2021 г. на П. И. С. чрез адвокат Ц. И. от АК - Търговище, която е насочена срещу въззивно Решение № 91 от 25.10.2021 г. по в. гр. д.№ 173/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище.

Ответниците по касационната жалба Т. З. Н., В. Д. И. и Х. Д. И. са подали писмен отговор чрез адвокат Н. Г.-А. от АК - Търговище. Възразяват срещу допускане на обжалването. Претендират разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице; отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 60 от 27.05.2021 г. по гр. д.№ 302/2020 г. на РС – Попово, с което е отхвърлен предявеният от настоящият касатор против настоящите ответници по касация иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на ограда, изградена между собствения на ищеца ПИ с идентификатор № *** и ПИ № ***. Сезиран с въззивна жалба от П. И. С., окръжният съд е приел, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение. По делото безспорно е установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № ***, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, а ответниците притежават 1/2 ид. част от съседния ПИ № *** заедно с целия втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, гараж № 1 и второстепенна сграда. Няма спор, че двата имота са разделени посредством ограда, предмет на настоящия иск. Спорът е пречи ли изградената оградата на ищеца да упражнява пълноценно своите собственически права върху собствения му имот. Установено е, че спорната ограда е изградена преди близо 30 г., като от изграждането си съществува в този вид, включително при придобиване на имота от ищеца през 2001 г. От заключението на в. л., както и от геодезичните снимки се установява, че границата на място и по кадастрална карта в голяма степен съвпадат. Съществуващата ограда на терена е построена правилно. Въззивният съд е приел, че макар да има разлики и отклонения, и те да са установени както от в. л., така и от геодезистите, извършили замервания на място, то те не се дължат на неправомерно поведение на ответниците, а на това, че през годините същата до някаква степен се е компрометирала - пропаднала и деформирала, вследствие на естествени земни процеси. И от разрешението за строеж и от обяснителните записки се установява, че ПИ с идентификатор №*** (на ищеца) е на по-ниско ниво от ПИ с идентификатор № *** (на ответниците). Обобщено е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът поставя въпросите:

1. „Нужно ли е действие от страна на ответника, за да бъде нарушено правото на собственост или правото на собственост може да бъде препятствано и от бездействие ?”;

2. „Допустимо ли е като оправдание за бездействие да се използват природни процеси ?”;

Поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Както в теорията, така и в практиката на ВКС (включително задължителната – ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК) е несъмнено, че източник на смущаване на правото на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС представлява неоснователно въздействие, което може да бъде обективирано както посредством действие, така и чрез бездействие на нарушителя. В този смисъл поставеният въпрос № 1 не обосновава допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наред с това обаче, във връзка с втория поставен въпрос, не се констатира наличието на практика, даваща разяснения по проблема за значението на естествените природни процеси като източник на състояния, имащи за последица смущаване на правото на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС. Въззивният акт съдържа произнасяне в тази насока, като формираната правораздавателна воля имплицитно отрича възможността за ангажиране отговорността на ответната страна в хипотези, когато въздействието върху имота на ищцовата страна е резултат от обективно протекъл природен процес, довел до влошаване състоянието на оградата, собственост на ответниците. Наличието на така формираната правораздавателна воля налага извод, че обсъжданият проблем има обуславящо значение за изхода на спора. Отсъствието на съдебна практика, с която да бъде съпоставен решаващият извод на въззивния съд, мотивира ВКС да приеме, че е налице основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед характера на разгледания случай и в изпълнение на правомощията си по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съставът на ВКС конкретизира и уточнява значимия правен въпрос в питането: „Освобождава ли се от отговорност по чл. 109 ЗС собственикът на ограда, посредством която се създават пречки за ползването на съседен недвижим имот, когато състоянието на оградата е резултат от развитието на естествени природни процеси ?”.

При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 91 от 25.10.2021 г. по в. гр. д.№ 173/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище.

На касатора, чрез адвокат Ц. И. от АК – Търговище, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за внасяне на държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: