ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
Гр. София, 01.09.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4720 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по:
* касационна жалба вх.№ 3540 от 21.09.2021 г., подадена от „Итали” ЕООД чрез адвокат К. М. и адвокат Г. К. – и двамата от АК - П., както и
* насрещна касационна жалба вх.№ 4528 от 25.10.2021 г., подадена от Е. Р. М. чрез адвокат Н. Г. от АК - П.,
които са насочени срещу въззивно Решение № 26 от 28.07.2021 г. по в. гр.№ 274/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Постъпили са отговори на насрещната касационна жалба и изложението към нея, подадени от „Итали” ЕООД чрез процесуалните му представители. Заявено е искане да не се допуска касационно обжалване по тази жалба. Претендира разноски.
По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното въззивно решение е отменено Решение № 260098 от 21.01.2021 г., поправено с решение № 260548 от 16.04.2021 г. – двете, постановени по гр. д.№ 1341/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІІ гр. с., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Р. М. против „Итали” ЕООД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания от травматично увреждане - счупване на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния крак, и настъпило усложнение некроза в областта на оперативната рана, получени вследствие на падане на ищцата на 08.01.2017 г. на непочистен от сняг и лед в участък в зоната на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], № 127, за разликата над 4 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането - 08.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която Е. Р. М. е осъдена да заплати на „Итали” ЕООД разноски за разликата над 5 349,60 лв. до 6 152,04 лв., като вместо това е постановено осъждането на „Итали” ЕООД да заплати на Е. Р. М. допълнително сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане - счупване на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния крак, и настъпило усложнение некроза в областта на оперативната рана, получени вследствие на падане на ищцата на 08.01.2017 г. на непочистен от сняг и лед в участък в зоната на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], № 127, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 08.01.2017 г. до окончателното й изплащане. На процесуалния представител на ищцата са присъдени допълнително 673,30 лв. за защитата по гр. д. № 1341/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която „Итали” ЕООД е осъдено да заплати на Е. Р. М. сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за посочените по-горе претърпени неимуществени вреди от травматичното увреждане от 08.01.2017 г.; в частта, с която е присъдено заплащането на сумата 317,45 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане; в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Р. М. против „Итали” ЕООД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.; в частта, в която „Итали” ЕООД е осъдено да заплати на адвокат Н. Г. разноски в размер на 166,21 лв. и в частта, в която Е. Р. М. е осъдена да заплати на „Итали” ЕООД разноски за първоинстанционното производство до размер от 5 349,60 лв.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място] са съседни. Първият е собственост на „Итали” ЕООД – Асеновград и е с предназначение за обществено обслужване – НТП, за бензиностанция, газостанция и метанстанция, като в него е построена бензиностанция „Лукойл”. Вторият имот е собственост на „К. Б. ЕООД енд ко” КД и също е с предназначение за обществено обслужване - НТП за друг обществен обект, комплекс, като в него е построен магазин „Кауфланд”.
От показанията на свидетелката Е. С., които са кредитирани като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства и базирани на нейни преки впечатления, е установено, че на 08.01.2017 г. тя и ищцата, с която са съседи и приятелки, тръгнали към магазин „Кауфланд”. След като пресекли [улица]и минали през бензиностанция „Лукойл” (която била изчистена), продължили към магазина по доста заледен участък. През този участък обичайно минават всички живущи в района. Ищцата и свидетелката вървели по заледен и с натрупан стар сняг и лед на бабунки асфалт. Било студено, но не валяло. Свидетелката вървяла преди М.. Чула писък, обърнала се и видяла, че последната е паднала на земята малко преди наклона (нанагорнището) до „Кауфланд”, близо до поставените циментови блокчета. Оплакала се, че много я боли кракът. На помощ се притекли две момчета и я сложили да седне на най-близкото циментово блокче. Свидетелката два пъти се обадила на телефон 112, но не могла да се свърже, като един непознат предложил да ги закара в болница. Те се съгласили и всички отишли в Окръжна болница, където човекът изкарал количка и закарал ищцата до асансьора. Свидетелката уточнява, че по пътя, по който са вървели, минават всички съседи, макар и да съществува друг път към магазина. Последният обаче е с около 2 километра по-дълъг, заобикаля се и се влиза в „Кауфланд” от другата страна; за тях е далеч и те винаги минават по описания маршрут, независимо от атмосферните условия.
Прието е, че показанията на свидетелката С. не са разколебани поради факта, че в регистъра на спешните повиквания на ЕЕН 112 на 08.01.2017 г. в периода 9, 30 ч. – 12 ч. не са установени регистрирани повиквания от телефонния номер, за който не се спори, че е на свидетелката, а мобилните оператори „Т. Б. и „Виваком” не могат да извършат справка дали от този телефон е проведен разговор или опит за такъв със Спешна помощ поради това, че данни се съхраняват само шест месеца съобразно изискванията на чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС. Свидетелката С. твърди, че двукратно се е опитала да се свърже с телефон 112, но безрезултатно, поради която причина е логично повикванията да не са регистрирани.
По делото е разпитан като свидетел Р. Х., управител на търговския обект – бензиностанция на ответното дружество. Според него в терена на „Итали” ЕООД няма обособена пешеходна алея между терена на дружеството и този на „Кауфланд”. Единствено има тротоари пред магазините на наематели. Самата бензиностанция има два входа - от [улица]и от [улица]. Изходът от нея е само от [улица], откъдето влизат автомобилите, с които се зарежда гориво, и тези за търговските обекти на наемателите. Изходът на наемателите става по една полудъга през бензиностанцията без тротоар, а само с асфалт и зелена площ. Между имота на ответника и този на „Кауфланд” имало бетонови колчета, поставени от „Кауфланд”, впоследствие подменени с обшивка неръждавейка, и допълнителни такива, поставени през октомври 2016 г. от ответника, очертаващи пътя за излизане на автомобилите на наемателите, и за да не се паркира там поради малкото разстояние между колчетата. Бил поставен и преместваем обект на наемател – павилион, закрепен на асфалтовата площадка, който стоял до юли 2017 г. За поставения през октомври 2016 г. в мястото павилион говори и свидетеля Н. М..
Констатирано е привидно несъответствие между техните показания и тези на свидетелката С. досежно това дали на границите между двата горепосочени имота към момента на инцидента е имало изграден червен павилион. За изясняване на този въпрос в първоинстанционното производство са приети две заключения (основно и допълнително) на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Б. М.. В първото от тях експертът твърди, че приетите от окръжния съд 5 бр. цветни снимки, изготвяни по повод договора за франчайз с „Лукойл” АД, се намират на твърдия диск на компютъра на управителя на бензиностанцията на „Итали” ЕООД. Всяка от тях се съхранява в отделна папка, отнасяща се за месеца, в който е направена, но поради това, че всички изпратени писма по електронна поща на „Лукойл” АД се изтриват автоматично след 3 месеца, не е възможно да се провери какви снимки са изпратени от ответното дружество на „Лукойл” АД в периода октомври 2016 г. – февруари 2017 г. Тези снимки са били направени с фотоапарат Sony DSC-T3, използван от управителя на бензиностанцията, на 14-то число на месеците октомври, ноември, декември 2016 г. и февруари 2017 г. и на 13-то число през януари 2017 г. Снимките не са обработвани, а са оригинално взети от фотоапарата и са направени да покажат „мястото, където паркират цистерните” (според договора за франчайзинг с „Лукойл” АД). Във второто си заключение вещото лице допълва, че на снимките от Google Earth от октомври 2016 г., март 2017 г. и април 2017 г. се вижда ограденият терен с колчета, на който се твърди, че е станал инцидентът, като на последните две има и постройка (обект) в червен цвят, която се намира в оградения терен. Колчетата са видими и на снимките от фотоапарата на управителя на бензиностанцията в периода ноември 2016 г. – януари 2017 г., но тъй като в Google Earth няма направени снимки на терена след 29.10.2016 г. до 22.03.2017 г., не може да бъде направено сравнение със снимките от посочения фотоапарат, а на снимките, направени от управителя на бензиностанцията, през ноември 2016 г., декември 2016 г. и януари 2017 г. и на сателитните снимки от Google Earth от март 2017 г. и април 2017 г. се вижда червен обект (павилион), намиращ се на терена, ограден с колчета, където се твърди, че е станал инцидентът.
Предвид установеното от експерта и приложените снимки въззивния съд е приел, че към 08.01.2017 г. на място в имота на ответното дружество е съществувал монтиран павилион близо до границата с имота на „К. Б. ЕООД енд ко” КД. Този факт обаче не се отразява пряко на достоверността на показанията на свидетелката Сeргиева, доколкото твърдяното от нея пространство на инцидента е сравнително голямо и обективно е възможно падането да е станало малко по-встрани от първоначално посоченото, а павилионът да не е бил забелязан поради това, че не е функционирал (св. Х., св. М.) и предвид сериозността на инцидента и изпитваните от ищцата негативни преживявания.
По отношение на мястото на падане са приети и две заключения на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Г. К., които са възприети от въззивния съд като компетентно изготвени. От тях се потвърждава, че инцидентът е станал в терена на „Итали” ЕООД на мястото, отразено с кръг и т. А в схема приложение 3 към първото заключение и в схема № 1 към допълнителното заключение.
На базата на всички събрани по делото доказателства и отчитайки факта, че падането на М. е станало преди колчетата, разделящи имотите на „Итали” ЕООД – А. и „К. Б. ЕООД енд ко” КД при движение в посока от бензиностанцията към втория имот, въззивния съд е приел, че инцидентът на 08.01.2017 г. е настъпил в имота на ответното дружество – ПИ № ***.
По отношение на претърпените от ищцата вреди в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Н. К. (син на ищцата), С. М. (сестра на ищцата) и Е. С., чиито показания, като базирани на техни преки и непосредствени впечатления, са кредитирани от съда, като са отчетени и близките родствени връзки на първите двама от тях с ищцата при приложение разпоредбата на чл. 172 ГПК.
От показанията на свидетеля К. е установено, че на 08.01.2017 г., малко преди обяд, той получил обаждане по телефона от свидетелката С., която го уведомила, че ищцата е паднала, счупила си е крака и в момента се намира в Окръжна болница. Десет-петнадесет минути по-късно свидетелят отишъл там. В чакалнята видял майка си, чийто глезен не бил в правилната посока и бил видимо подут. Ищцата изпитвала болки и била в шок. След като направили рентгенова снимка на глезена, ищцата била прегледана от д-р А. от Ортопедията в Окръжна болница, който й наместил крака, сложил й много голям гипс и обяснил, че счупването е лошо, защото тази кост е много голяма и ще е трудно да се излекува, като при някои хора никога не се излекува. След това лекарят казал, че могат да си отидат, но ищцата трябва задължително да се върне за контролен преглед след една седмица. Според свидетеля, след като се прибрали вкъщи, майка му изпитвала силни болки, било й трудно дори да седи на едно място; била обездвижена, гипсът й пречел да спи. Първоначално не можела да се придвижва, после взели инвалидна количка, но и с нея й било трудно да преодолява прага в банята и тоалетната. Това изисквало свидетелят непрекъснато да е с нея. Болката се засилвала и след една седмица М. се върнала за контролен преглед, на който й казали, че трябва да се направи операция. Тя постъпила в болница, внесла пари за импланти и я оперирали. След това ищцата вече нямала гипс, а само превръзки, които трябвало да се сменят по няколко пъти на ден от персонала в болницата. С тях придвижването било още по-трудно. В болницата нямало инвалидна количка и се наложило да си донесе такава. Изпитвала силни болки, получавала морфин като обезболяващо, като след изписването й трябвало да ходи до болницата всеки ден за смяна на превръзките, а това било трудно и изпитвала страх, защото трябвало да се движи на един крак по ледовете. Болките се засилвали и лекарите установили, че има некроза, която прогресира. Медикаментозното лечение не помогнало, наложила се втора операция, но некрозата продължила да се развива и лекарите заговорили за ампутация. Ищцата била стресирана, а болките били жестоки. Освен десния крак, започнали да я болят главата от стреса и стомаха от многото изпити антибиотици, въпреки че приемала много добавки и витамини и се опитвала да се храни здравословно (за което спазвала указанията на лекарите и купувала здравословни храни и добавки), както и правила всекидневни упражнения за раздвижване. След втората операция се преместила в болницата на „Пeщерско шосе”. Там й направили трета операция с премахване на голяма част от глезена. Получила се дупка с диаметър 7 см. Десет дни не пускали никого при нея, за да не възникне инфекция. Всеки ден й правили болезнени превръзки и премахване на мъртва тъкан без болкоуспокояващи, защото те били опасни за нея предвид приетото количество. Антибиотичното лечение продължило, а то влияело зле на стомаха й. Третата операция била успешна и некрозата била напълно овладяна, но за да се затвори дупката в глезена й, се наложило да се направи четвърта операция с присаждане на част от бедрото й. Отново се правели ежедневни болезнени превръзки на двете рани. При отлепването на марлята течало много кръв. После М. се прибрала вкъщи и още няколко месеца сама си правела превръзки. Около 9 месеца била обездвижена и се придвижвала с инвалидна количка. Силните болки приключили около шестия-седмия месец, след което тя можела да спи нормално. Девет месеца след инцидента започнала да ходи с проходилка. Лекарите й забранили да ползва патерици, защото кракът й бил много слаб и тъй като времето било студено и я било страх от леда да не падне отново, до следващото лято тя не излязла от къщи. След проходилката ползвала канатка около пет месеца. Понастоящем бързо се изморява след вървене; куца, боли я кракът, има слабост, страда от остеопороза и трябва да се пази. Преди инцидента ищцата работила в Германия, където била мениджър в транспортна фирма с български шофьори, но се върнала в България на почивка, а след това не можела да продължи да работи и да продължи кариерата си. От Германия получила обезщетение от около 600 евро при прекратяване на трудовото правоотношение. Синът й трябвало да живее с нея в едно жилище, за да й помага; той поемал и основните грижи за лечението и раздвижването й. Самата М. изпитвала изключително много страх при всяко движение да не падне пак и да стане по-лошо. По-късно се страхувала от операциите - че може да й отрежат крака, а след това и до момента – от лед, заледени пътища и излизане навън. Не можела да работи, чувствала се омаловажена и безполезна. Променила навиците си и начина си на живот. Нямала финансови средства, свобода на придвижване и винаги трябвало да разчита на друг.
В същата насока са и показанията на свидетелката С. М., която знае, че сестра й претърпяла инцидент на 08.01.2017 г. Същия ден синът на ищцата уведомил свидетелката, че е паднала лошо и си е счупила крака. Свидетелката видяла сестра си на другия ден в гипс, но тя не й споделила да са й предложили операция и да е отказала. Впоследствие се наложила операция и три месеца след това свидетелката ходила по един-два пъти седмично да гледа М.. Ищцата била на легло, не можела да става и изпитвала силни болки. Свидетелката й готвела, чистила и помагала при придвижването. Впоследствие продължила да я посещава и видяла, че сестра й била на обезболяващи лекарства поради силните болки; плачела и емоционално се променила. Страданията й се засилвали след операциите. Страдала, че няма да се оправи и да стане на крака. Притеснявала се, че ще й отрежат крака. Трудно ставала от количката и това продължило около година. След инцидента ограничила контактите с приятели и познати и се подложила на четири операции за 54 дни в две болници.
Сходни обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката С., според която на 08.01.2017 г. след падането си ищцата и свидетелката били закарани от непознат в Окръжна болница. Там в ортопедията й била направена рентгенова снимка и гипсиран кракът по предписание на приемащия лекар. След 7 дни М. се върнала за контролен преглед, при който се установило, че нещо не е наред с крака й и трябва да остане в болницата за операция. След това се наложили още две операции и тя била около година в инвалидна количка.
Като свидетел е разпитан и д-р Е. М., завеждащ отделение „Ортопедия и травматология” в УМБАЛ „П.” АД. Той заявява, че познава ищцата, която на два пъти е постъпвала в отделението. Първия път в деня на инцидента, когато за болницата бил неспешен ден, тя била прегледана от дежурния по стационар д-р А.. От направените рентгенографии се констатирала фрактура в долната част на тибията. Дежурният лекар направил консултация по телефона със свидетеля, изпращайки му снимките, и било преценено, че фрактурата позволява консервативно лечение и на този етап не е необходимо оперативна намеса. Затова на М. била поставена гипсова превръзка тип „ботуш”. Дадени й били амбулаторният лист и рентгенографииите и й било обяснено, че трябва да се яви на първи контролен преглед на седмия ден. Свидетелят твърди, че на този ден не е срещал ищцата, а анамнезата е снета от дежурния лекар, но решението за гипсова превръзка е било взето от него след консултация по телефона с дежурния лекар и преценка на направените рентгенови снимки. На 15.01.2017 г. ищцата отишла отново. Била прегледана от д-р И. и била приета за операция. Самата операция била извършена от друг лекар, но свидетелят бил ангажиран в следоперативния период и подписал епикризата като началник отделение, което е негово задължение.
В първоинстанционното производство са приети две заключения (първоначално и допълнително) на комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица д-р Д. М. (ортопед-травматолог) и д-р К. К. (хирург пластично-възстановителна и естетична хирургия), при които са били взети предвид всички представени по делото медицински документи и тези, намиращи се в ищцата и в УМБАЛ „Пловдив” и УМБАЛ „С. Г. . Извършен е и личен преглед на ищцата. Съдът е възприел заключенията като компетентно изготвени. От основното заключение се установява, че на 08.01.2017 г. Е. М. е паднала и е усукала дясната си подбедрица, откарана е по спешност в дежурно травматологично отделение на УМБАЛ „Пловдив”, извършен е преглед от травматолог и от направената рентгенова снимка е установено счупване на долния край на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния крак. Поставена е гипсова превръзка – ботуш и назначено консервативно лечение в домашни условия, като е предписано да ходи с две патерици. Назначен е контролен преглед след една седмица, за което е издаден амбулаторен лист № 001 от 08.01.2017 г., 14.50 ч. На 15.01.2017 г. на контролната рентгенография е установено разместване и ищцата е приета за оперативно лечение за открито наместване на фрагментите и поставяне на динамично компресивна плака на големия пищял. Поради настъпило усложнение – ръбцова некроза на оперативната рана е приета отново на 11.02.2017 г. в същото отделение и същия ден отново е оперирана с премахване на некротичната тъкан и пластика по съседство. Поради задълбочаване на кожния проблем – разширяване на некрозата е насочена към Клиника за пластично-възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „С. Г. – Пловдив, където на 01.03.2017 г. и на 10.03.2017 г. е двукратно оперирана (премахване на кожната некротична тъкан и премахване на металната плака, съответно вземане на свободен кожен трансплантат от предно-външната част от дясно бедро и покриване на дефекта на дясна подбедрица). От силната болка в дясната подбедрица непосредствено след инцидента М. е била в шок и в състояние на безпомощност, но не е имало опасност за живота й. В периода 08.01.2017 г. - 19.09.2017 г. тя е претърпяла четири оперативни интервенции. При всяка хоспитализация е била приложена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. През целия период са правени превръзки по схема с антисептични и регенеративни мехлеми, но е настъпило усложнение - некрозата в областта на оперативната рана. Според вещите лица при нормално протичащи процеси без усложнения такъв вид лечение завършва с образуване на колус на 4-5 месец от травмата, но поради вида на счупването, неговото топографско положение и типа на хранене на тази област при 10-15 % от пациентите се получава усложнение: забавено срастване, псевдоартроза, некроза на надлежащите меки тъкани, локална остеопороза. При ищцата засегнатите кости са възстановени в пълен обем, има само остатъчни цикатрикси от направените операции. Получените травматични увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период от 9 месеца, през който период М. е имала нужда от ползването на помощни средства - инвалидна количка, проходилка и патерици. Към момента на прегледа (25.11.2019 г.) тя е със самостоятелна походка, без помощни средства, но има леко ограничение на движението на дясната става с 5 градуса, както и муструозни дефекти по кожата на мястото на кожните трансплантации. Получените белези са видими и трайни, те ангажират 2/3 от обиколката на дисталната трета на дясна подбедрица; променят и деформират обичайния анатомичен релеф на областта, а цикатрициалните деформации на релефа на крайника при желание от пациента подлежат на пластично коригиране на няколко етапа през минимум 6 месеца, което ще подобри изгледа на белезите, но няма да ги заличи. За сухата и лесно ранима присадена кожа се налагат постоянни грижи до живот със съответни овлажняващи и омазняващи препарати. В заключението се посочва също, че причинената болка била със силно изразен характер, травмата е довела до болкови усещания, които са намалявали бавно с времето, но са се усилвали след всяка оперативна намеса. Ищцата търпи болка и към настоящия момент, особено при по-продължително натоварване и промяна на времето. Увредата с получените усложнения и продължителното лечение неминуемо са се отразили на качеството й на живот.
В допълнителното си заключение вещите лица посочват, че при постъпване в лечебно заведение на пациента се извършва преглед и изследвания и му се поставя диагноза. При фрактура на кост лечението може да бъде консервативно или оперативно в зависимост от преценката на лекуващия лекар. Ако той поддържа тезата за необходимост от оперативно лечение и пациентът откаже, това трябва да се впише в амбулаторния лист. Такова отбелязване липсва в амбулаторен лист № 001 от 08.01.2017 г. на ищцата, а това означава, че на М. не е било предложено такова и решението на завеждащия отделението е било за консервативна терапия с имобилизация гипсов ботуш за 45 дни с извършване на контролни прегледи и рентгенографии. Поради липса на диагностична рентгенова снимка от 08.01.2017 г. се предполага, че фрактурата е без разместване и е подходяща за консервативно лечение. В двата амбулаторни листа – от 08.01.2017 г. и от 15.01.2017 г., диагнозата е: „Счупване на дисталната част на фибията”, като във втория е описана рентгенография - разчитане, тъй като пациентът е постъпвал в здравното заведение и това е необходимо изискване на Здравната каса. В първия тя не е посочена, защото е извършена преди издаването му и не е задължителна част от изследванията за Здравната каса. Самата снимка не е правена на диск и не се съхранява в компютрите на болницата, поради което не е налична, но е регистрирана в регистъра на МБАЛ „Пловдив”.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от Медицински доклад относно неработоспособност от 08.01.2017 г., съставен от д-р Н. И., в който е посочена като причина за неработоспособността травма от злополука и счупване на дясна подбедрица – долна трета, а периодът е от 15.01.2017 г. до октомври 2017 г. при 100 % намалена работоспособност.
По делото са приети заключения и на комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица: д-р В. Г.-М. (специалист по клинична хематология) и д-р М. К. (специалист по вътрешни болести и ревматология). От тях се установява, че в нито един медицински документ по делото не се съдържат данни ищцата да има съпътстващо заболяване левкемия. Приложените лабораторни изследвания към момента на инцидента не подкрепят такава диагноза и няма данни М. да е провеждала специално лечение. Що се отнася до остеопорозата, вещото лице д-р К. счита, че във всички медицински документи по делото няма данни М. да страда от такова, като имайки предвид възрастта й не се предполага да има остеопороза. По принцип това заболяване няма причинна връзка с падането й и не протича със замайване, световъртеж и припадане.
От показанията на свидетелката С., както и от снимка от 13.01.2017 г., представена от ответника е установено, че пътят, по който е минала ищцата, не е бил почистен от сняг, било е студено, а участъкът е бил доста заледен, с натрупан стар сняг и лед върху асфалта.
От показанията на свидетелите на ответника Р. Х. (управител на бензиностанцията), Н. М. (работник в ответното дружество, обслужващ клиенти на колонка) и В. Ч. (чистачка в ответното дружество) е установено, че по принцип ангажимент на персонала е да почиства бензиностанцията на „Итали” ЕООД, входа и изхода й и достъпа до нея от „Брезовско шосе” и [улица]до границата с „Кауфланд”, обозначена с бетонни колчета, с изключение на тротоара пред търговската площ, обособена в магазини, ползвани от наематели, които имат тази грижа. Задължението за почистване обхваща и полудъгата, даваща достъп на наемателите и представляваща асфалтов път и тревна площ, през която зона преминават постоянно пешеходци, въпреки че не трябва. Когато падне сняг, ситуацията винаги била аварийна и в почистването се включвал наличния персонал, две чистачки от дружеството и понякога почиващата смяна, както и наемали снегорини. Това, което остане, работниците го доизчиствали ръчно и го изхвърляли в тревата, за да не пречи. Чистел се целият терен на „Итали” ЕООД; тротоарите се чистели с гребло и се посипвали със сол.
Прието е, че показанията и на тримата свидетели са неточни, неясни и неконкретни досежно деня на инцидента, като първият свидетел тогава е бил в почивка, а останалите двама нямат спомени дали на 08.01.2017 г. е валял сняг или дъжд, дали са чистили сняг в имота, дали е имало натрупан стар сняг и непочистени и заледени участъци, както и дали е станал инцидент в терена. С оглед гореизложеното съдът е приел, че въз основа на тях не може да се мотивира извод, че служителите на ответното дружество към момента на деликта са изпълнили точно и в пълен обем задълженията си да почистят бензиностанцията и целия прилежащ терен към нея, за да осигурят безопасното функциониране на вещта, в т. ч. алеята, по която се е движила ищцата, още повече че статутът на имота е за обществено обслужване, т. е. такъв, през който преминават много хора във връзка с осъществяваните в него функции. Задължението за снегопочистване е и нормативно предвидено в чл. 9 и чл. 10 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на О. П. според която собствениците на имоти са длъжни редовно ги да почистват, в т. ч. снегопочистване, отстраняване на ледени висулки и др., като осигурят поддържане на чистотата по отношение на производствените, административните, складовите помещения и други терени, които стопанисват, както и прилежащите на тях части от територии, озеленени площи и тротоари.
Прието е, че макар по делото да е установено (от заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Г. К.), че трасето, по което е минала М., представлява транспортна площ, в по-голямата си част за еднопосочно движение на МПС, без тротоар, което съответства на фактическото ползване, а до автомобилната алея има зелена площ, без сигнализация, че там могат да преминават пешеходци, т. е. този маршрут не отговаря на установената организация на движение и не е предвиден за придвижване на пешеходци, това не освобождава ответника от задължението му да извършва необходимите действия по почистване на снега и леда по него, за да осигури нормалното му функциониране и поддържане в състояние за безопасното преминаване през всички негови площи, още повече предвид предназначението на имота за обществено обслужване, в който има изградена бензиностанция и магазини с достъп на неограничен брой лица. Посочено е, че по делото не са събрани никакви доказателства, че макар този маршрут да е бил обичаен за живущите в квартала, ответното дружество е ограничило движението на пешеходци по алеята до бензиностанцията чрез поставяне на забранителни или предупредителни знаци, оградни съоръжения, предпазни бариери или по друг подходящ начин, които ищцата да е пренебрегнала или нарушила.
Прието е, че за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД не е необходимо доказване на противоправно поведение на определено длъжностно лице в ответното дружество. Достатъчно е да се установи, че вредите са причинени от кое да е длъжностно лице в него (в този смисъл Р 27/1982 г. на ВС, ОСГК). Доколкото установеното бездействие е в нарушение на нормативно установени изисквания, то е противоправно. Вината на съответните длъжностни лица се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която презумпция не е оборена от ответника, а фактът, че изпълнението на посочените задължения е можело да предотврати инцидента чрез пълното почистване на алеята или ограничаване достъпа до нея, е мотивирал извод за наличие на пряка причинна връзка между бездействието и настъпилата вреда.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди, установени по вид, интензитет и продължителност, вида на травматичното увреждане (счупване на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния крак), настъпилите усложнения (некроза в областта на оперативната рана), извършените множество оперативни интервенции и други манипулации и последиците от тях, продължителността на оздравителния процес, необходимостта да се полагат пожизнено грижи за кожата на крака със съответни овлажняващи и омазняващи препарати, възрастта на ищцата, промяната в характера й, трудовите й навици и начина й на живот, степента на възстановяване към момента, както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта и наложилото се в обществото понятие за справедливост, въззивния съд е приел, че на М. се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
За неоснователно е намерено възражението на ответника, че настъпилите увреждания са настъпили единствено поради поведението на ищцата, изразяващо се в отказ да бъде приета на 08.01.2017 г. за оперативно лечение в болницата поради това, че е с прекъснати здравно-осигурителни права. Не се спори по делото, че към момента на инцидента Е. М. е била с прекъснати здравно-осигурителни права, но се установява също, че тя е имала европейска здравно-осигурителна карта поради това, че е работила в Германия, с която е било поето впоследствие лечението й. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените от УМБАЛ „Пловдив” АД декларация на Е. М. при упражняване от осигурени лица на права на необходима помощ от здравноосигурителния пакет на НЗОК срещу представена Европейска здравна карта и самата карта, както и от показанията на свидетеля д-р М., който не знае дали към 08.01.2017 г. ищцата е била здравноосигурена и дали е представила документ за това, но при приемането й на 15.01.2017 г. е установено, че е с прекъснати здравни осигуровки в България, но е представила европейска здравно-осигурителна карта, която е била проверена и призната за валидна от РЗИ – Пловдив, като на болницата е платена напълно цената на клиничната пътека.
За неоснователно е намерено и възражението на ответното дружество, че то не дължи обезщетение на М., доколкото тя е получила такова от работодателя си в Германия или от германската здравно-осигурителна каса. От извлечение от банковата сметка на Е. М. е установено, че на 03.04.2017 г. тя е получила от АОК Здравна каса Р./Хамбург 555,37 евро с посочено основание „Международно възстановяване”, а на 13.04.2018 г. - 2 490,75 евро с посочено основание „Плащане за 26.02.2017 г. – 31.10.2017 г.”, за които пълномощникът й адвокат Г. в съдебно заседание на 27.01.2020 г. признава, че това са преведени суми от германската здравно-осигурителна компания във връзка с временна нетрудоспособност на ищцата и плащане на болничен лист. По реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание на 18.05.2020 г. ищцата твърди, че това са единствените суми, получени от Германия във връзка с инцидента, като те са обезщетения на база болничните и епикризите от болниците и не е получавала никакви суми под друга форма. Доколкото тези твърдения не са признания на М. за неблагоприятни за нея факти, те нямат доказателствена стойност, но и при доказателствена тежест, лежаща върху ответника, той не е ангажирал никакви доказателства във връзка с твърденията си, че тя е била обезщетена за претърпяната злополука с по-големи суми. Ето защо съдът е приел, че това са единствените средства, получени от ищцата от Здравно-осигурителната каса на Германия за инцидента. Доколкото те са свързани със състоянието на временна неработоспособност на ищцата и дължимите й болнични, получаването на сумите не се отразява на задължението на ответника да репарира понесените от нея неимуществени вреди от деликта.
Що се отнася до другото водено от М. дело, при направената служебна справка е установено, че действително такова е било образувано преди настоящото като гр. д.№ 2280/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІІ гр. с. по предявените от Е. М. против „К. Б. ЕООД енд ко” КД – София и О. П. искове по чл. 49 ЗЗД за същия инцидент, съединени при условията на евентуалност. С решение от 30.11.2020 г., влязло в сила на 03.06.2021 г., исковете са отхвърлени поради това, че деликтът е станал в имот, който не е собственост на никой от ответниците. На ищцата не може да бъде вменена недобросъвестност от воденето на двете дела, както и не може да бъде направен извод, че претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди са били репарирани от друго лице.
По отношение на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е прието за безспорно между страните, а и установено от показанията на свидетелката С., обясненията на ищцата в съдебно заседание на 04.11.2019 г. и заключението на вещото лице инж. Г. К. че М., при движението си в посока магазин „Кауфланд” е преминала през бензиностанцията и е продължила по пряка пътека по дъгата след бензиностанцията, по която обикновено вървят живущите в района. От показанията на свидетелите Х. и Ч. е прието за установено, че един от изходите от бензиностанцията представлява полудъга без тротоар, само асфалт и зелена площ, където движението е еднопосочно и няма обособена пешеходна алея, но пешеходци минават постоянно, тъй като това е най-краткия път до магазин „Кауфланд”, въпреки че има друг определен път. Тези обстоятелства се потвърждават и от заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Г. К., според което трасето, по което е минала М., представлява транспортна площ, в по-голямата си част за еднопосочно движение на МПС, без тротоар, което съответства на фактическото ползване. До автомобилната алея има зелена площ, без сигнализация, като там могат да преминават пешеходци. Този маршрут не отговаря на установената организация на движение. Същият не е предвиден за придвижване на пешеходци до хипермаркет „Кауфланд” и е опасен за преминаване. Безопасният за движение маршрут, макар и не най-краткият, по който е трябвало да измине М., като пешеходец, за да стигне от дома си в [населено място] до магазин „Кауфланд”, съобразявайки се с правилата за движение по пътищата, хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация и използвайки предназначените за това тротоари и пешеходни зони, е очертан на приложение 1 към първоначалното заключение на вещото лице, съвпадащ с този по приложение 1.4 от допълнителното заключение.
На база на събраните по делото доказателства въззивния съд е приел, че ищцата с поведението си (преминавайки през участък, който не е предназначен за движение на пешеходци, на собствен риск) обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, създавайки предпоставки за настъпване на увреждането. Ето защо следва по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение да бъде намалено с 50 %. Съответно – при определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и 50 % съпричиняване, ответникът дължи да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта (08.01.2017 г.) до окончателното й изплащане.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли при определяне на процента на съпричиняване от пострадалия при иск по чл. 49 ЗЗД от съда да се вземат предвид и действията на трети лица, участвали в процеса на това съпричиняване ? Трябва ли въззивният съд да вземе предвид при определяне процента на съпричиняване всички събрани по делото доказателства относно причинно-следствената връзка при иска по чл. 49 ЗЗД – касаещи причините и последиците от влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице след инцидента, дължащо се както на неправилна преценка (лекарска грешка) относно начина на лечение, така и на собственото му поведение;
2. При определяне на съпричиняването от страна на пострадалия кой момент следва да се вземе предвид – момента на инцидента, при който се е получило увреждането, или и последващите действия на самия пострадал по време на лечението, с които той сам е допринесъл за настъпилите допълнителни усложнения в здравословното си състояние;
3. Кога е налице прекъсване на пряката причинно-следствена връзка при иска по чл. 49 ЗЗД ? Прекъсва ли се тази причинно-следствена връзка от действията или бездействията на трети лица – в случая на лекуващите лекари по поставяне на диагноза и извършване на адекватно лечение след инцидента на пострадалия, което е довело до значителни усложнения в здравословното му състояние;
4. Допустимо ли е съдът да не излага мотиви и да не коментира тези части от доказателствата, които не съответстват на мотивите му, изложени в решението;
5. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава мотивите си въз основа на предположения по отношение на достоверността на конкретни гласни доказателства по делото, които са от съществено значение за признаване на спорното право ? Може ли обстоятелствата, залегнали в неоспорени от страните писмени доказателства по делото да бъдат игнорирани в мотивите на съда въз основа на гласни доказателства;
6. Изпълнено ли е задължението за пълно и главно доказване от страна на ищеца при иска по чл. 49 ЗЗД, когато той не може да посочи конкретното място, където твърди, че е пострадал, а посочва няколко такива места в различни имоти;
7. Може ли съдът, след като е задължил с Определение на основание чл. 190, ал. 1 ГПК страната да представи официален документ, след отказа на страната, да не приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ГПК, с мотива, че събирането на доказателства в тази насока може да стане и с обяснение на страната по чл. 176 ГПК ?
Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д.№ 1321/2018 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 1484 от 09.06.1965 г. по гр. д.№ 606/1965 г. на ВС, І г. о., Решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д.№ 4216/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 602 от 11.04.2011 г. по гр. д.№ 387/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр. д.№ 6605/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о.
Въпроси №№ 1, 2 и 3 от изложението не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същите са несъответни на установените по делото факти. Въпросите инкорпорират в съдържанието си поддържаните в касационната жалба оплаквания, че претърпените от ищцата неимуществени вреди са настъпили вследствие и на неправилно лечение от страна на лекуващите я лекари от УМБАЛ-Пловдив. Преценката на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл. 49 ЗЗД не е обусловена от извод, че ответникът дължи възмездяване на вреди, които не се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с установеното по делото противоправно и виновно бездействие на служители на ответника, обуславящо отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Напротив съдът е приел, че вредните последици за ищцата са настъпили вследствие неизпълнение на нормативно установени задължения от служители на ответника, съответно, че ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените вреди, намален с 50% поради отчетено съпричиняване от страна на пострадалата (преминаване през участък, който не е предназначен за движение на пешеходци, на собствен риск). Изводът на съда относно наличието на пряка причинно - следствена връзка е обусловен от анализ на събраните по делото доказателства, като доводите на жалбоподателя в тази връзка касаят обосноваността на въззивното решението и не подлежат на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК.
Въпроси №№ 4 и 5 се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, както и до начина на обсъждане на свидетелските показания. В Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о. e прието, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В Решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д.№ 4216/2008 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 136 ГПК /отм./ (аналогичен на чл. 172 ГПК) и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства (били са неотносими или недопустими). В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на приетите по делото експертизи, като е изложил съображения кои свидетелски показания кредитира и кои – не. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в съответствие с цитираната практика на ВКС. Несъгласието на касатора с изводите в съдебното решение представлява оплакване за неправилност на акта по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава наличие на основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпрос № 6 от изложението не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивния съд е приел, че ищцата, чиято е била доказателствената тежест, е провела пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава своите искания, и от осъществяването на които извлича изгодни правни последици, включително относно твърдяния от нея факт на настъпване на деликта в имот, собственост на ответника. В този смисъл, поставеният въпрос, като необуславящ изхода на делото, не обективира обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Въпрос № 7 е поставен и обоснован с оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения. Съгласно чл. 190, ал. 1 ГПК „всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора”, а съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК „непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК”. В случая за ищцата е било постановено задължение „да представи официално заверено извлечение от банковата си сметка в съответната банка, по която е получавала обезщетения от работодателя си в Германия, за периода от м. 01.2017 г. до м. 12.2017 г.”. Така постановеното задължение, при наличие на представено от ищцата извлечение от банковата й сметка за получени суми от АОК Здравна каса Р./Хамбург, на първо място повдига въпроса дали е съответно на процесуалните правила, регламентирани с чл. 190, ал. 1 ГПК, чл. 186 и чл. 154, ал. 1 ГПК, за да може въобще да се постави на обсъждане обусловения от него въпрос дали неизпълнението на едно такова задължение може да бъде свързано с последицата по чл. 190, ал. 2 ГПК. Извършването на такава преценка излиза извън обхвата на обсъждане, допустим в рамките на произнасянето по реда на чл. 288 ГПК, доколкото налага проверка за допуснати нарушения на процесуалните правила. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално - или процесуалноправен въпрос, който обаче не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е причината, поради която касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо питането под № 7 не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване.
В обобщение – не е налице основание за допускане на обжалването по касационната жалба, подадена от „Итали” ЕООД. Това от своя страна осъществява фактическия състав по чл. 287, ал. 4 ГПК, поради което насрещната касационна жалба, подадена от ищцата Е. Р. М., следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на спора касаторът няма право на разноски за защита в настоящото производство. Ответницата по касация пък не е заявила искане за присъждане на разноски, поради което с настоящото определение разноски не се присъждат на никоя от страните.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 3540 от 21.09.2021 г., подадена от „Итали” ЕООД срещу въззивно Решение № 26 от 28.07.2021 г. по в. гр.№ 274/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба вх.№ 4528 от 25.10.2021 г., подадена от Е. Р. М. чрез адвокат Н. Г. от АК – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: