Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656

София, 01. 09. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.04.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4872 /2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Л. В. П. срещу решение № 656 от 16.06.2021 г, постановено по в. гр. д. № 884 /2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260934 /13.01.2021 г. по гр. д. № 8071 /2020 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на Л. П. за отказ за изпълнение на съдебни решения на Апелативен съд Екс – ан – П., Р. Ф.

Ответните страни М. Л. П. и Д. К. П. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел за установено следното:

Производството е с правно основание чл. 622а, ал. 6 ГПК.по молба за отказ от изпълнение на решение на апелативен съд на Р. Ф. с което са уважени искове на М. Л. П. и Д. К. П. срещу жалбоподателя за заплащане на сумите 128 002.94 лева и 127 956.49 лева.

Жалбоподателят твърди, че не е доказано, че съдебните решения са постановени срещу него, тъй като в съдебните решения и в удостоверенията по чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215 /2012 ответникът е посочен само с две имена и адрес и в удостоверението не е вписана една от сумите по съдебното решение – 334.12 евро – обезщетение за платен отпуск, както и че в удостоверението е написано, че съдът е постановил временно изпълнение, а в решение това не е написано. т. е. не е налице съвпадение в предмета на спора. Жалбоподателят се позовава на чл. 45, ал. 1, б.„а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 1215 /2012 и твърди, че е нарушен чл. 28 от Регламента.

Ответниците М. Л. П. и Д. К. П. твърдят, е постановените от френски съд решения подлежат на пряко изпълнение в Р. България по силата на Регламент (ЕС) 1215 /2012, въз основа на тях са образувани изпълнителни дела, не са налице предпоставките по чл. 45 Регламент (ЕС) 1215 /2012 за отказ от изпълнение.

С решенията на френския апелативен съд жалбоподателят Л. П. е осъден по трудови спорове по искове на ответниците да им заплати парични суми по трудови правоотношения (съдът е приел, че Л. П. е бил работодател на ответниците и че ни им е изплатил дължими парични суми, за които го е осъдил).

Решенията на чуждестранния съд и удостоверения по чл. 53 от Регламента са представени по делото с превод на български език. По тях са образувани две изпълнителни дела, по които на жалбоподателя (длъжник) са връчени покани за изпълнение.

Длъжникът е предявил в срок молбата пред компетентния да я разгледа СГС.

Двете съдебни решения на френския Апелативен съд Екс – ан – П. са издадени в полза на М. П. и Д. П. срещу Л. П. и му създават качеството на длъжник. От решенията е видно, че обжалването пред Касационния съд няма като последица временно прекъсване и не е необходимо да се разпорежда временно изпълнение на решенията. Т.е. обжалването пред по-горна инстанция не спира изпълнението на решенията, независима дали са влезли в сила или не.

САС е приел, че възражението на Л. П., че е посочен с две имена и адрес в България, различен от този, на който живее, е трябвало да бъде направено пред френския съд, тъй като въведено в настоящото производство води до преразглеждане на спора по същество, доколкото е относимо към надлежните страни в процеса, който е приключил с подлежащ на изпълнение съдебен акт. С чл. 52 от Регламента е въведена забрана за преразглеждане на спора.

За пълнота САС е изложил и евентуални мотиви за неоснователност на довода, основани на събраните по делото доказателства:

По изпълнителните дела е представено заключение от 02.06.2017 г. от името на Л. П., [дата на раждане] в Пловдив, с посочен адрес в София, България, чрез адвокат от адвокатската колегия в К..

Няма спор, че жалбоподателят е роден на тази дата, както и че адресът, посочен в този документ, е същият, изписан в удостоверението по чл. 53 от Регламента. Т.е. установена е идентичност на въззиваемия (Л. П.) и участвалия като ответник в делата пред френския съд по трудовоправни спорове и в последствие пред френския апелативен съд. Затова това релевирано от Л. П. възражение е неоснователно.

Основанията, при наличието на които съдът може да уважи молбата за отказ от изпълнение, са изчерпателно посочени в чл. 45 от Регламент (ЕС) 1215 /2012 и не могат да се тълкуват разширително. Въззивникът се позовава на две от тях - чл. 45, ал. 1, б.„а“ и б. „б“.

Първото от тях е свързано с противоречие на съдебното решение на една държава – членка с обществения ред на друга държава – членка.

САС се е позовал на отразеното в решение на Съда на ЕС от 06.09.2012 г. по дело С-619 /10, т. 51 разбиране, че такова противоречие има само когато признаването на изпълнението на съдебното решение на друга държава – членка би засегнало по недопустим начин друга държава – членка. Засягането трябва да съставлява явно нарушение на правна норма, която се счита за съществена в правния ред на сезираната държава – членка и на право, което е признато като основно в този правен ред. В това решение Съдът на ЕС се е позовал на други решения на същия съд, в които е прието същото разбиране.

Представените съдебни решения, по които ответник и длъжник е жалбоподателят, не противоречат на правни норми, или на основни принципи на правото, възприети от Р. Б. поради което на това основание молбата му е неоснователна.

Второто основание, на което се е позовал въззивникът – по чл. 45, ал. 1, б. „б“, е специална правна норма и представлява частен случай на противоречието на обществения ред – нарушено право на защита на ответника.

Видно от представеното по изпълнителните дела на френски език в превод на български език, заключение от 02.06.2017 г. е, че то е адресирано до Апелативен съд Екс – ан – П., чиито съдебни решения се изпълняват в Р. Б. по съществото си представлява становище на ответника във връзка със спора, негова защита срещу предявените искове и тяхната основателност. П. С. по трудово - правни спорове в К., както и пред Апелативен съд Екс – ан – П. Л. П. е бил надлежно представляван. Имал е възможност да организира защитата си. Затова правото му на защита не е нарушено и не е налице твърдяното от него основание за отказ от изпълнение.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.

1. Представлява ли нарушение на обществения ред на Р. Б. признаването на съдебно решение, в което лицето, срещу което е постановен осъдителен диспозитив, не е безспорно идентифицирано и допускането на прякото му изпълнение, съобразно разпоредбата на чл. 622а от ГПК? Представлява ли същото нарушение на основни принципи на правото – на законност, регламентиран в чл. 5 ГПК и за установяване на истината, регламентиран в чл. 10 ГПК?

Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че ответникът във френското решение не е безспорно идентифициран, а обратното – че е безспорно идентифициран и това е жалбоподателят във въззивното производство (молителят, чиято молба по чл. 622б ГПК е оставена без уважение).

Въпросът е основан на твърденията на жалбоподателя, които въззивният съд не е приел за установени.

Както е посочено по-горе, в решението на френския апелативен съд ответникът е посочен с две имена, дата и място на раждане, адрес в София, България, които съвпадат с тези на жалбоподателя. Ответникът е посочен така, както се е представял в трудовите правоотношения на наетите от него работници и пред съда, така е посочен в тяхната искова молба, която съдът приел за основателна. (М. П. и Д. П. може да не са знаели постоянния му адрес в България, нито трите му имена по паспорт, нито, че българите имат задължително три имена. Това може да не е знаел и френският съд. За делото във Франция е бил от значение адресът на ответника, на който той е открит и му е дадена възможност да бъде представляван от адвокат.

Както е приел въззивният съд, двете имена, датата и място на раждане и националността на ответника са посочени от неговия адвокат в „заключение“, представено пред апелативния съд. Заключение (Conclusion) се нарича становището на адвоката, който е процесуален представител на страна по делото по допустимостта и основателността на иска и по доказателствата. Във френските съдилища страните се представляват задължително от адвокати.

2. Нарушава ли се правото на справедлив съдебен процес, правото на защита и правото на страната да организира защитата си липсата на уведомление за постановеното съдебно решение?

Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че ответникът по исковете Л. П. е бил надлежно представляван от адвокат пред Съда по трудово-правни спорове в К., както и пред Апелативния съд в Екс – ан – П.. Имал е възможност да организира защитата си. Затова правото му на защита не е нарушено и не е налице твърдяното от него основание за отказ от изпълнение. Също така въззивният съд е приел, че обжалването пред по-горна инстанция не спира изпълнението на решенията, независима дали са влезли в сила или не

Въпросът не е обуславящ и защото решението на апелативния съд е обявено в деловодството на съда на датата, посочена при разглеждането му в открито съдебно заседание. Към това може да се добави, че Л. П. не твърди решението да е обжалвано след узнаването му.

3. Допустимо ли е отхвърляне на искане за отказ от изпълнение на основание чл. 622а и сл. ГПК при наличие на съществени разминавания в идентификацията на страните и предмета на подлежащото на изпълнение право и същите, описани в удостоверение по чл. 53 от Регламента?

Въпросът не е обуславящ, както е приел и апелативният съд, няма съществени разминавания нито в идентификацията на страните (в тази част въпросът е разновидност на първия) нито в предмета на подлежащото на изпълнение право. В удостоверението не е вписана една от сумите по съдебното решение – 334.12 евро – обезщетение за платен отпуск, което не е във вреда, а в полза на ответника, срещу когото са образувани изпълнителни производства.

Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в противоречие на установените по делото факти и приложението на закона към тях.

Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Жалбоподателят прави искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с оглед изведените въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (което настоящият състав прие, че не е осъществено) и го мотивира с твърдение, че в случая тълкуване на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Такова искане е направено и пред САС, който е постановил мотивиран отказ.

Настоящият състав прие, че изведените от жалбоподателя правни въпроси не обуславят изхода от спора, тъй като са основани на неприетите за доказани тези на жалбоподателя и че въззивното решение не е очевидно неправилно, поради което не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

Тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване и спорът не може да бъде разглеждан по същество в касационната инстанция, не се налага тълкуване на посочените във въпросите разпоредби на разпоредби на чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от Хартата за основните права на ЕС и на чл. 45, ал. 1, б.„а“ от Регламент (ЕС) 1215 /2012.

Към това може само да се добави, че и тези въпроси, както и правните въпроси разгледани по-горе, са основани на неприетите за доказани тези на жалбоподателя.

Поради изложеното настоящият състав приема извода, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Процесуалният представител на ответниците претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и е представил договори за безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 ЗА, поради това съдът намира искането за основателно и че следва да го уважи в размер на 6 089.35 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 9, ал. 3 от НМРАВ.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на Л. В. П. за отправяне на преюдициално запитване по гр. дело № 4872 /2021 г. на ВКС, IV г. о.

Не допуска касационно обжалване на решение № 656 от 16.06.2021 г, постановено по в. гр. д. № 884 /2021 г. по описа на Софийския апелативен съд.

О. В. Л. П. да заплати на адв. Г. Й. Г., вписан в САК с № , с адрес: [населено място], п. к. 1000, [улица], ет. 1, ап. 2, процесуален представител на М. Л. П. и Д. К. П. сумата 6 089.35 лева (шест хиляди и осемдесет и девет лева и 35 ст.) адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.