Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Д.,С. П. Д. и Г. Г. Д. против решение № 1302 / 28.06.2013 год. по гр. д.№ 1274 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта с която със същото са отхвърлени исковете им, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявени с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга на първата и баща на втория и третия от касаторите, в причинна връзка с ПТП от 28.11.2009 год.,настъпило по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ в ЗД [фирма] лек автомобил, за разликата от 45 000 лева за първата, съответно по 40 000 лева за останалите двама, до присъдените от първоинстанционния съд суми от по 56 000 лева за всеки от касаторите, както и в частта, в която е потвърдено решението за отхвърляне на исковете над този размер до претендираните от първата 150 000 лева и по 120 000 лева за всеки от останалите двама. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 51 ал. 2 ЗЗД, относно извода за съпричиняване на пострадалия и чл. 52 ЗЗД,относно размера на присъденото обезщетение, като несъобразено с критерия за справедливост, въведен от законодателя и законодателно уредените минимални нива на застрахователно покритие / лимити /, съгласно чл. 266 КЗ, доколкото твърди приложими и измененията в същите до постановяването на решението, както и съгласно пар. 27 ал. 2 ПЗР на КЗ, към момента на застрахователното събитие,

Ответната страна – ЗД [фирма] - не е взела становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Касаторите са предявили искове с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ за обезщетяване претърпени от смъртта на съпруга на първата и баща на останалите двама неимуществени вреди, която смърт е настъпила в резултат на ПТП от 28.11.2009 год., причинено по вина на водача на застрахован при ответника по ЗЗ „Гражданска отговорност„ лек автомобил – Х. А.,призната с подписано споразумение, в образуваното срещу същата наказателно производство по нохд № 484/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд. В споразумението е прието нарушение от същата на правилата за движение по пътищата – чл. 47 ал. 1 ППЗДвП – управление на автомобила със скорост, по-висока от означената за участъка, в който е настъпипо ПТП и причинена поради това смърт по непредпазливост на Г. С. Д. / 55 годишен /. Първоинстанционният съд, приемайки съпричиняване от страна на пострадалия, предвид предприет от същия забранен ляв завой, с цел подход към бензиностанция, находяща се на противната страна на пътя, с което е попаднал в платното на движение на Х. А., която с оглед управлението с по-висока от разрешената скорост не е могла да предотврати удара, е определил 30 % за пострадалото лице.Определяйки справедлив размер на обезщетението от по 80 000 лева за всяко лице, с оглед приетото 30 % съпричиняване, съдът е определил обезщетение от по 56 хиляди лева всекиму.

Въззивният съд е възприел дължимия по справедливост размер от 80 000 лева за обезщетяване претърпени от пълнолетните деца на пострадалия неимуществени вреди и справедлив такъв за съпругата от 90 000 лева, Приел, е обаче, различна – 50 % - степен на съпричиняване от пострадалия наследодател, което е предпоставило и намаляване на присъдимото обезщетение до 45 000 лв. за съпругата и по 40 000 лева за всяко от децата. При определяне справедлив размер на обезщетението съдът е кредитирал гласните доказателства по делото / св.Д. Д. /, установяващи много близки отношения и непреодоляна и до момента загуба, независимо от обстоятелството, че наследодателят, по икономически причини, е живял и работил в друго населено място.Съдът е възприел като ирелевантно за редуциране размера на дължимото обезщетение и обстоятелството, че касаторката С. С. – дъщеря на починалия – пребивава преимуществено в САЩ,където учи. Отчитайки възрастта на пострадалия в аспект на значителния период от време за в бъдеще, за който и предвид смъртта му, съпругата остава без емоционална опора, но от друга страна пълнолетието на децата, предполагащо създаване на свои семейства, въззивният съд е обосновал завишеното обезщетение за съпругата. В събраните гласни доказателства не са въведени факти и обстоятелства, обосноваващи извод за по-интензивни болки и страдания, неотчетени от съда, доколкото преценката за степента на близост между лицата с право на обезщетение и наследодателя винаги предпоставя съобразяване с конкретното й проявление. Съдът е посочил, като съобразен при определяне на обезщетението, момента на настъпване на застрахователното събитие и стандарта на живот в страната към този момент / края на 2009 год. /.

За приетото съпричиняване, въззивният съд е съобразил допуснатата повторна САТЕ,установяваща по-висока от разрешената скорост на автомобила на делинквентката Х.А.,предпоставило непредотвратимост на удара, както и предприетата забранена маневра „ ляв завой „ от починалия.Приел е, че всяко от двете обстоятелства, е в равностойна причинна връзка с увреждането, доколкото поведението на всеки от участниците в ПТП закономерно предпоставя настъпването на крайния резултат.

В изложение, вкл. допълнително такова по чл. 280 ал. 1 ГПК, касаторите не формулират самостоятелен правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, макар от изложението им да се оформят няколко относими такива: за прилагане, като ориентир за конкретните икономически условия, при определяне размера на обезщетението, стандарти на живот, меродавни за европейския гражданин въобще, както и за съобразяване нарастването на застрахователните лимити и след ПТП и размера им към момента на присъждане на обезщетението, съгласно чл. 266 КЗ / в сила от 11.06.2012 год, респ. пар. 27 ал. 1 ПЗР на КЗ от 01.01.2010 год.. По същество се оспорва и правилността на определеното, съгласно действащия до 01.01.2010 год. / с оглед ПТП от 28.11.2009 год./ лимит на минимална застрахователна сума – 700 000 лева – пар. 27 ал. 2 ПЗР КЗ. Касационната инстанция няма правомощието да формулира вместо касатора правния въпрос, на базата на обстоятелствената част на изложението, а единствено да го конкретизира и уточни, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Дори да се допусне, че такива съставляват риторично отправените, възприети от настоящия състав със смисъла на предявени нравствени дилеми към обществото, въпроси, не е формално посочен, съответно и не е обоснован допълнителен селективен критерий във формално посочените хипотези на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. С пар. 4 от ПЗР на КЗ законодателят сам е определил способа за съобразяване на общоевропейски стандарт при определяне дължимите обезщетения, с въвеждане ежегодно задължение за осъвременяване на минималните размери по чл. 82 ал. 1 КЗ, увеличавайки ги с процентното увеличение на Европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат, съответно на минималните размери на застрахователната сума по чл. 266 КЗ, респ. пар. 27 ал. 2 ПЗР КЗ, на всеки 5 години / пар. 4 ал. 3 от същата разпоредба.Следователно приложимите застрахователни лимити сами отчитат общоевропейски стандарт на потребление, като база за осигуряване реципрочност на обезщетенията в отделните европейски държави и за националния съд остава определянето им, в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,съобразявайки лимитите единствено като ориентир на конкретните икономически условия на живот / в този смисъл реш.№ 1 от 26.03.2012 год. по т. д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т. о., реш.№ 95 от 24.10.2012 год. по т. д.№ 916 / 2011 год. на І т. о. ВКС /, но в крайна сметка - на базата на действително търпимите от пострадалите вреди, преценени в съответствие със събраните доказателства.Правилността на тази преценка се осъществява на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК в различна от настоящата фаза на касационното производство. Касаторите не са въвели довод за вложен в критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД от въззивния съд смисъл, различен от вложения от законодателя, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год., освен формалния довод за разликата между действащия до 01.01.2010 год. лимит от 700 000 лева за застрахователно събитие при едно пострадало лице / пар. 27 ал. 2 ПЗР КЗ / и определения от съда, на базата на събраните гласни доказателства / разпит на един свидетел / справедлив общ размер на дължимите обезщетения на касаторите - 250 000 лева.

Идентични са съображенията и относно изложението относимо към касационния довод за противоречие на въззивното решение с чл. 51 ал. 2 ЗЗД,относно приетото съпричиняване, Отново няма формулиран правен въпрос.Логиката на касаторите, е че макар в нарушение на закона осъществявайки маневра „ ляв завой „ и поставяйки се по този начин в пътното платно на насрещно движещия се автомобил на делинквента, наследодателят следва да се възприема като препятствие - условие на пътя, с което делинквента е следвало да се съобрази, без поведението му да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.Правен въпрос, относим към приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, освен неформулиран, не е и обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК / цитираното ТР № 28 / 1984 год. на ОСНК на ВС не съставлява задължителна практика, съгласно т. 2 ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /, както и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - цитиран формално.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1302 / 28.06.2013 год. по гр. д.№ 1274 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ състав.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: