Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: АНЕЛИЯ АНА. В. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 2561 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Елитис" ЕООД, чрез адв. К. като процесуален представител, против решение №25 от 12.01.2022 г., постановено по адм. дело № 91/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед № 18-11559/25.11.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което административният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на СГКК – Варна не взема становище.

Ответниците - И. С. и М.-А. К., чрез пълномощника си адв. С., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред административния съд е оспорена заповед № 18-11559/25.11.2020 г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, съставляващо промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, както следва: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2557.41.4.59 (с данни преди и след промяната: площ по документ 40,1 кв. м, собственост на „Елитис“ ЕООД въз основа на нот. акт № 69/2013 г.); схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2557.41.4.60 (данни преди промяната: площ по документ 0 кв. м, неидинтифициран собственик и данни след промяната: 41,14 кв. м, собственост на Г. С. въз основа на нот. акт 68/1967 г.) и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2557.41.4.66 (с данни преди и след промяната: площ по документ 273,68 кв. м, собственост на „Елитис“ ЕООД въз основа на нот. акт № 69/2013 г.), както и промени в данните за собственост и собственици за самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 10135.2557.41.4.60.

С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на заместване, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че с одобреното изменение се отстранява грешка в КККР, като графичната част на СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.60, предмет на искането на заявителите в административното производство, се привежда в съответствие с наличните архитектурни проекти и действителното положение, както и се отразяват данните за собственост за него съобразно представения документ за собственост.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма с посочване на фактическите и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2 АПК.

Изводът, че при издаване на заповед № 18-11559/25.11.2020 г. на началника на СГКК – Варна не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. В случая административният орган се произнася съобразно постъпилото заявление на и представените към него скица-проект и обяснителна записка. Искането е за промяна на очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2557.41.4.60, а като последица – промяна на очертанията на съседните самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 10135.2557.41.4.59 и 10135.2557.41.4.66. Други изменения на тези два обекта, включително на данните по кадастралния регистър, не са заявени от иницииралите административното производство лица, нито са одобрени с оспорената заповед.

Заключението на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт като издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, се споделя от настоящия състав.

По делото не се спори, че заявителите са наследници на Г. С., който се легитимира като собственик на СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.60 с нот. акт № 68/1967 г. Този обект е нанесен в одобрената през 2008 г. КККР на гр. Варна, без отразяване на площ, документ за собственост и данни за собствениците. Видно от обяснителната записка към искането в случая се цели коригиране на очертанията на схема на СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.60 въз основа на одобрения архитектурен проект на сградата. Предвид представените писмени доказателства началникът на СГКК – Варна приема, че е налице грешка при заснемане на очертанията на този обект и че данните за собствеността за него не са нанесени. С оспорената заповед се отразява правилното разположение на СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.60 в съответствие с одобрения архитектурен проект и действителното положение, като в КР се нанасят данните за площ – 41, 14 кв. м и собственик въз основа на посочения нотариален акт. По отношение на другите два обекта, собственост на „Елидис“ ООД,нанесените данни в КР не се променят, като отразената площ по документи също се запазва.

Жалбоподателят възразява срещу изменението в КККР по съображения, че не съответства на действителното положение, като по този начин се добавя площ към обекта на заявителите, респ. се отнема такава от тази на съседните два обекта, негова собственост. Правилно същото е прието от органа и от съда за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри).

Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние представляват непълноти или грешки по смисъла на 1, т. 16 ДР ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР.

В случая от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява несъответствие в очертанията на схема на СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.60 спрямо одобрения архитектурен проект на сградата и съществуващото на място положение. Според вещото лице измененият обект в максимална степен отговаря на конфигурацията му и площта по този проект, а за двата обекта на жалбоподателя независимо от наличието на разлики, не се нарушава взаимното разположение на обектите.

При тези данни съдът правилно приема, че е налице грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗКИР. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗКИР основните кадастрални данни за самостоятелен обект в сграда са: идентификатор; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение и адрес. Според чл. 17, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. (в относимата редакция, ДВ, бр. 4/2017 г., действаща към датата на издаване на заповедта) очертанията на самостоятелните обекти на етажа се определят от инвестиционен проект и измервания на етажа, а съгласно ал. 8 на същата разпоредба – схемите на етажи в сгради се изработват съгласно приложение № 5. В т. 1 от приложение № 5, на което се позовава административният орган, изрично е регламентирано, че основното предназначение на схемите е документиране на взаимното разположение на самостоятелните обекти в сградата по етажи. За схемите на самостоятелните обекти в сградата не се прилагат изисквания за точност и от тях не се извличат данни за размери.

Правилно при тази нормативна регламентация съдът приема, че площта на обектите се вписва по документ за собственост, като в случая те са отразени точно и за трите обекта в оспорената заповед въз основа на представените нотариални актове. Разлики в регистрираните площи на обектите, собственост на касатора, преди и след промяната с оспорената заповед няма, от което следва, че не се засяга тяхната квадратура и са нанесени по същия начин, както към датата на одобряване на КККР през 2008 г. Констатираните от вещото лице разлики, основани на цифровия модел на проекта за изменение на схемата (9,94 кв. м за СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.59 и 5,13 кв. м за СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.66), не могат да обосноват извод за намаляване на площите на тези обекти, доколкото те се отразяват само по документи за собственост. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че приетата за приложима от органа и съда норма от подзаконовия нормативен акт е в противоречие със закона. Същата е действаща към датата на издаване на заповедта и правилно преценката за съответствието на административния акт е съобразено с нея съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. По делото безспорно е установено, че площта и очертанието на СОС 10135.2557.41.4.60 отговорят в максимална степен на тези по архитектурния проект и на установените на място при контролните измервания, с което са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. (в относимата редакция). Кадастърът има само констативно действие и следва да отразява действителното състояние на обектите, която именно грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е отстранена по реда на чл. 54 ЗКИР. Извършеното от административния орган изменение на КР с вписване на собственика на СОС с идентификатор 10135.2557.41.4.60 и правата на собственост съобразно представения нот. акт № 108/ 1968 г. не се оспорва от касатора.

В случая, както обосновано приема съдът, спор за материално право липсва. Касаторът не твърди, че притежава конкуриращ се титул за собственост спрямо обекта, предмет на изменението. По делото не се установява разположението на трите обекта по архитектурния проект за сградата и съобразно действителното положение по отношение на общите им граници да са различни от одобрените с оспорената заповед . Тяхната площ като елемент от основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗКИР е отразена съобразно документите за собственост. Ето защо и при липса на спор за материално право изменението в КККР е извършено законосъобразно. Като достига до същите изводи, съдът постановява правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, дружеството – касатор следва да заплати на ответника И. С. сума в размер на 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2022 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №25 от 12.01.2022 г., постановено по адм. дело № 91/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Елитис“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на И. С., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА