Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 16.08.2013г. по ч. гр. д. № 9570/2013г. на СГС, ТО, с което е оставена без уважение частната жалба на същото дружество срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 от ГПК, постановено на 19.03.2013г. по ч. гр. д. №58697/2012г. на СРС, 40 състав. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, а допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК.

Ответникът [фирма] моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира следното

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представеният със заявлението споразумителен протокол от 21.03.2012г. с нотариална заверка на подписите е редовен документ, удостоверяващ изискуемо вземане в полза на [фирма] срещу [фирма]. Приел е, че вливането на длъжника [фирма], осъществено след подписването на споразумителния протокол, не променя извода за съществуване на изискуемо вземане по протокола в полза на заявителя, доколкото приемащото дружество е правоприемник на всички права и задължения на преобразуващото се дружество, а разпоредбата на чл. 263к от ТЗ не вменява в задължението на кредитора на преобразуващото се дружество да уведомява правоприемника или да спазва някаква специална процедура за предявяване на вземанията си.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК частният жалбоподател поставя като значими за изхода на делото следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: - при условие, че е налице преобразуване на дружество чрез вливане и падежите на вземанията, респективно вноските, не са настъпили към момента на преобразуването, длъжен ли е кредиторът да уведоми приемащото дружество за наличие на необезпечени вземания съгласно нормата на чл. 263 е във вр. с чл. 263к от ТЗ; - при условие, че е налице преобразуване на дружество чрез вливане и представителят на преобразуващото дружество е поел задължения, чиито падежи са след датата на преобразуване, следва ли съдът да приема, че е налице изискуемост на задължението в производството по чл. 418 от ГПК.

Поставеният от частния жалбоподател втори въпрос, значим за изхода на спора, е аналогичен на един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпрос 4г: „

Налице ли са основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по заявление на или срещу правоприемниците на посочените в документа кредитор, съответно длъжник”

. Наред с това предмет на тълкувателното дело е и въпросът

„Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”

/въпрос осми/,

който също е обуславящ за изхода на настоящото производство, поради което то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА

производството по ч. т.д. № 386/ 2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.