Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 176, пор. № 61

ЗЗД ПРЕМИНАВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, ВЪЗЛОЖЕНИ НА ПУБЛИЧЕН ТЪРГ ПРЕДИ ДЕЙСТВИЕТО НА ЗАКОНА ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА, И ЗЗД ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ДОКАЗВАТ ПРАВООТНОШЕНИЯТА, ВЪЗНИКНАЛИ ОТ ТАКИВА ТЪРГОВЕ

Чл. 97, ал. 3 ГПК

С предложението на председателя на ВС се иска на основание чл. 212 ГПК да се постанови тълкувателно решение по приложението на чл. 97 и 134, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 108 ЗС по въпросите: 1) допустим ли е иск за установяване правото на собственост върху държавен недвижим имот (дворно място) като придобит на публичен търг, за извършването на който търг документацията е вече унищожена от общината по съответен ред за унищожаване на държавните архиви, и 2) ако такъв иск е допустим, може ли по него да се установява със свидетелски показания провеждането на търга на цената на възложения имот. Ако се приеме че такива искове не са допустими и че не може със свидетелски показания да се установява провеждането на търга и заплащането на цената на възложения имот със същото предложение се иска и отменяването по реда на надзора на посочените в предложението решения.

С решенията, на които се иска преглед, е било прието, че исковете за установяване на право на собственост върху имоти, придобити на публичен търг, били допустими и провеждането на търговете, както и заплащането на възложените имоти било установено със свидетелски показания поради това, че документацията по тези търгове е била унищожена от съответно съхраняващите ги служби. Министерството на финансите с писмата си № II-1504 от 19.07.1965 г и № II-1717 от 25.08.1966 г., както и М-вото на архитектурата и благоустройството с писмо № К-17-ДИ-237 от 12.11.1966 г., са застанали на становище, че такива искове не били допустими и след като са унищожени тръжните книжа, ищците не могли да установят със свидетелски показания провеждането на търга и плащането на цените.

При наличието на тези противоречиви становища ОСГК счита, че са налице условията за постановяване на тълкувателно решение, и като се съобрази с тълкуваните текстове, посочени по-горе, прие, че такива искове са допустими, но когато ищците още не са снабдени с нотариални актове, исковете им са неоснователни и че и при унищожаването на архивите по законно установения ред разпоредбите на чл. 134, ал. 1 ГПК намират приложение на общо основание.

Макар и в предложението да се говори за държавни имоти, с оглед на това, че тълкуването се иска за придобиване на право на собственост по време на разделението преди ЗС на държавни и общински, ще следва да се счита, че терминът "държавни" в случая е употребен по смисъла на ЗС и че тълкуване следва да се даде за придобиването от търг на двете категории имоти според разделението им по старото ни законодателство. Освен това съобразно изложеното в предложението следва да се приеме, че тълкуването се иска за случаите, при които е станало възлагане на такива имоти, но поради унищожението на архивите на съхраняващите тръжни преписки учреждения, станало в изпълнение на постановленията № П от 22.03.1945 г. (ДВ, бр. 74/1945 г.), № 5 от 18.02.1948 г. (ДВ, бр. 52/1948 г.), Указ № 515 от 10.10.1951 г. и други подобни нормативни актове, купувачите не са могли да се снабдят с нотариални актове и със своите искове целят да установят придобиването на такива имоти.

Исковете за признаване на право на собственост независимо на какво правно основание за придобиването на правото са искове за установяване на едно правоотношение Тогава, когато от установяването на такова правоотношение ищците имат интерес съгласно чл. 97 ГПК, техните искове са допустими. Щом правоотношението, обект на установяването, е оспорено от държавата, няма никаква законна пречка искът да бъде насочен и срещу нея. Липсва законен текст, който да забранява да се водят такива искове против държавата било изобщо, било защото е посочено като основание за придобиването на имота публичен търг, чиято документация е била по-късно унищожена.

От изложеното в писмата на горепосочените министерства и съображенията на съдилищата обаче следва да се съди, че спорът е повече доколко тези искове са основателни и доказани. А за да се отговори на последните въпроси, се налага да се отговори на основния въпрос: от кой момент при такива търгове купувачът придобива правото на собственост върху продавания имот - дали това е моментът на възлагането на имота, дали е моментът на заплащането на цената или моментът на снабдяването на купувача с нотариален акт.

В Закона за публичните търгове (ДВ, бр. 3 и 5 от 1883 г.), Закона за градските общини (ДВ, бр. 69/1886 г.), Закона за селските общини (ДВ, бр. 70/1886 г), Закона за продаване, разменяване и експлоатация на държавните имоти (ДВ, бр. 267/1891 г.), Закона за благоустройството на населените места (ДВ, бр. 67/1905 г.), Закона за допитване до народа по общинските работи (ДВ, бр. 52/1909 г.), Закона за обществените предприятия (ДВ, бр. 29/1906 г.), Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ДВ, бр. 287/1921 г.), следващия със същото наименование (ДВ, бр. 7/1934 г.), уреждащи въпроса, в кои случаи и по какъв ред се продават такива имоти на публичен търг, не е отговорено изрично от кой момент правото на собственост преминава върху купувача. При систематично тълкуване на горните закони и законите, с които законодателят периодично е давал. възможност за узаконяване на заети и застроени имоти, получени от частни лица по проведени търгове, съдът идва до извода, че прехвърлителното действие при такива търгове настъпва едва със снабдяването на купувачите с нотариални актове. С чл. 4, б. "в" от Закона за уреждане на собствеността върху общински места, дадени или заети за жилище на бездомници (ДВ, бр. 55/1939 г.), се дава възможност на купувачите от търг на такива имоти да узаконят своето положение, като изпълнят задълженията си по търга, т. е. като изплатят цената, по която им е бил възложен имотът, и поискат от общинския съвет по местонахождение на имота в двугодишен срок от влизането в сила на същия закон да бъдат снабдени с нотариален акт. В чл. 1, ал. 2 от Указ № 547 за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността се признава, че тези, които са снабдени с нотариални актове и своевременно са изплатили купените имоти, са редовни собственици на същите. С Указ № 141 за изменение на първия указ (ДВ, бр. 31/1954 г.) за узаконяването на правото на собственост се дават срокове за изплащане на купените имоти и се разпорежда изпълнителните комитети на местните народни съвети да снабдят издължилите се с нотариални актове. От обстоятелството, че дори след разпоредбите на чл. 12 от Закона за държавните имоти (ДВ, бр. 66/1941 г.) и чл. 18 ЗС, с които се допуска прехвърлянето на правото на собственост да става и без спазването на нотариалната форма, а посочените нормативни актове уреждат въпроса за снабдяване на купувачите с нотариален акт, може да се съди само, че на тези актове се отдава правно значение на прехвърлящи правото на собственост. Затова и в чл. 3, ал. 1 от гореспоменатия указ № 142 за неизплатилите цените на имотите и неснабдили се за тях с нотариален акт е постановено, че им се признава само право на собственост върху постройките, докато в чл. 2, ал. 3 от същия указ за снабдилите се вече с такива актове се разпорежда само вземанията за неиздължените цени на имотите да се събират по принудителен ред. Различието в посочените текстове е прокарано само с оглед на това, че законодателят счита снабдените с нотариални актове купувачи за редовни собственици. От изложеното следва, че тези купувачи на имоти от публичен търг, които още не са снабдени с нотариални актове, още не са придобили правото на собственост и затова не могат да водят успешно искове за собственост на основание придобиване на публичен търг. Те не могат да основат иска си и на придобивна давност, започнала по повод предадено им по търга владение над продавания имот, без да са снабдени с нотариален акт. Съгласно чл. 15 от Закона за издаване нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилище на бездомниците (ДВ, бр. 101/1928 г.), чл. 6 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, цитиран по-горе, чл. 222 ЗБОП (ДВ, бр. 7/1934 г.) и чл. 79, ал. 2 ЗС такива имоти не се придобиват по давност. На това основание следва да се направи изводът, че исковете за признаване на право на собственост на купувачите от публични търгове, неснабдили се още с нотариални актове, са неоснователни и като такива не могат да бъдат уважени.

С. З. за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, цитирани по-горе, законодателят е дал възможност за уреждане правото на собственост върху имотите, заети от частните лица и застроени от същите до 01.01.1927 г. С. З. за уреждане собственост върху общинските места, дадени или заети за жилища на бездомници, се урежда правото на собственост върху заетите и застроени такива имоти след горната дата до 15.11.1934 г. С указ № 547, цитиран по-горе, тези два нормативни акта са отменени, но се дава възможност на купувачите на имотите, визирани в тях, да уредят своето право на собственост върху тези имоти, като изплатят дължимите от тях цени за същите в дадения им с този указ срок. Съгласно чл. 3 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, тези срокове са продължени до края на 1957 г. Нито в Указ № 547 или 141, нито пък в казания закон е определен срок, в който изплатилите в срок цените на такива имоти купувачи следва да направят своето искане пред изпълнителните комитети на местните съвети да бъдат снабдени с нотариални актове, нито пък е определен такъв срок за същите изпълнителни комитети докога следва да вземат своето решение за снабдяване с такива актове на тези купувачи и докога следва да бъде издаден този нотариален акт.

С. З. за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, се урежда положението на заелите и застроили такива имоти през периода от 15.11.1934 г. до 15.12.1951 г., като се признава на тези лица право на строеж върху земята и застроен имот, ако бъде заплатено правото на строеж в дадените в същия закон срокове.

С. З. за опрощаване на задълженията към държавата (ДВ, бр. 73/1964 г.) се уреди и положението на неиздължилите се в дадените им срокове лица, заели и застроили имотите през горепосочените периоди до 01.09.1956 г., като им се признава право на строеж върху тези места при условията, посочени в този закон.

Както в случаите, когато лицата следва да бъдат снабдени с нотариален акт за собственост върху заплатения от тях в срок недвижим имот, така и в случайте. когато следва да им се признае право на собственост върху постройките при заплатеното право на строеж, ако документацията по тръжните книжа е вече унищожена било по законно установения ред за унищожаване на държавните архиви, било по друга причина, за установяването на правоотношението, на което тези лица основават своето право, възникнало от проведените търгове, няма никаква законна пречка те да предявят установителен иск. Такава възможност дори законодателят изрично е предвидил за случая, посочен в чл. 1 от Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели и изплатили или получили държавни дворни места, цитиран по-горе.

При тези искове разпоредбите на чл. 133 и 134, ал. 1 ГПК намират приложение на общо основание. Служебното унищожаване на архивите не представлява изгубване или унищожаване на документ по вина на ищеца, щом този документ не се е намирал у него и не е унищожен по негово разпореждане.

За успешното провеждане на такива искове обаче е необходимо на общо основание ищците да установят както своя правен интерес, така и основателността на исковете си. Необходимо е по тях да се установи както извършването на търга при спазване на действуващите по време на провеждането му нормативни актове, така и времето на заемането и застрояването им с оглед на интереса от установяването на правоотношението и своевременното заплащане.

Предвид на това и съгласно чл. 212 ГПК Върховният съд, ОСГК

РЕШИ:

Правото на собственост върху държавен или общински по смисъла на законите, действуващи у нас преди Закона за собствеността, недвижим имот, възложен на проведен по законно установения по това време ред публичен търг, преминава върху купувача след издаването на нотариалния акт.

Исковете на граждани срещу държавата за установяване правото на собственост върху недвижими имоти, придобити на публичен търг, както и за установяване правоотношенията във връзка с възлагането и изплащането на такива имоти в случаите, когато документацията е унищожена по законно установения ред, са допустими.

По исковете за установяване на правоотношения, възникнали от такива търгове, когато документацията в съответните архиви е унищожена по законно установения ред, свидетелските показания могат да бъдат слушани на общо основание при спазване разпоредбите на чл. 134, ал. 1 ГПК.