Производството е по реда на чл. 288 HПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] ( [фирма]) срещу Решение № 323/11.12.2012 год. по т. д.№ 185/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. С него въззивният съд е отменил Решение № 78 от 12.04.2012 год. по т. д.№ 176/2011 год. на Плевенския окръжен съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 291980.40 лв. Присъдил е разноски.

Касаторът се позовава на основанието

по 280 ал. 1 т. 1 ГПК

по три въпроса: 1./ За нищожността на сделка под режима на ЗСТЗ и по-конкретно – приложимостта на чл. 28 ал. 1 ЗСТЗ спрямо чл. 293 ал. 3 ТЗ. Счита, че становището на въззивния съд, че цитираната разпоредбата на Търговския закон е обща по отношение на специалната по ЗСТЗ е в противоречие със становището на ВКС, съдържащо се в Решение № 71/22.06.2009 год. по т. д.№ 11/2009 год. на І т. о.; 2./ Подържа същото основание и за въпроса „Какво означава бъдещо вземане и кои вземания могат да бъдат предмет на прехвърляне с договор по чл. 99 ЗЗД, респ., кога е налице липса на предмет по договор за цесия?”. Счита, че е налице противоречие при произнасянето на ВКС по този въпрос с Решение № 40/13.05.2010 год. по т. д.№ 566/2009 год. на І т. о., както и с Решение № 32/09.09.2010 год. по т. д.№ 438/2009 год. на ІІ т. о.; 3./ „В кои случаи договорът за търговска продажба се счита за симулативен?” – Решение № 492/12.07.2010 год. по гр. д.№ 1904/2009 год. на І г. о. на ВКС и Решение № 832/.0.12.2009 год. по гр. д.№ 17.09.2008 год. на ІІІ г. о. на ВКС.

Основанието по

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

касаторът свързва с произнасянето по въпросите: „Кога продавачът по търговска продажба може да упражни правата по чл. 328 ал. 1 т. 2 ТЗ и при какви условия? Неспазването на изискването за уведомяване по чл. 328 ал. 1 т. 2 ТЗ от страна на продавача освобождава ли го от отговорност към купувача за неизпълнен договор?”..

По реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал отговор, като е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждането на разноски.

Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол произтича от следното:

[фирма] е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, произтичащ от неизпълнен договор за търговска продажба на 700 метрични тона рапица, сключен на 07.07.2010 год. между [фирма] като купувач и [фирма], като купувач, материализиран с ф-ра № 892/07.07.2010 год. Твърдението е, че продавачът е бил неизправна страна, като е доставил само 65.26 т. рапица. От неизпълнението, за купувача са произтекли вреди, съизмерими с пропуснати ползи за 101558.40 лв. – нереализирана печалба и преки загуби в размер на 190422 лв. – дължима неустойка на трето лице по договор за доставка на 634.740 метрични тона рапица. Ищцовата легитимация произтича от сключен на 10.08.2010 год. договор за цесия по силата на който [фирма] му е прехвърлил вземанията по процесния договор с [фирма].

Ответникът [фирма] е противопоставил възраженията, че: договорът е нищожен, поради нарушение на изискването на специалния закон (ЗСТЗ) за писмена форма; цесията не е произвела действие по отношение на вземането за преки вреди, което е бъдещо по отношение на нея, доколкото към момента на сключването на договора по чл. 99 ЗЗД те не са произтекли; договорът с третото лице [фирма] за доставка на рапица е симулативен.

Първоинстанционният съд е приел, че възраженията на ответника са неоснователни. Сезиран с жалбата на [фирма], въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е присъдил вземане по нищожен договор. Аргументирал се е с това, че с чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) е въведена задължителна писмена форма на договора, която в случая не е спазена

.

Счел е за основателен и довода за симулативност на договора с третото лице [фирма], както и възражението, че предметът на цесията не включва вземането за преки вреди, които към момента на сключването и не са били настъпили.

Налице е

основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй произнасянето на ВТАС по въпроса дали разпоредбата на чл. 293 ал. 3 ТЗ простира действието си и по отношение на търговски сделки, регламентирани със специален закон (в случая

чл. 28 ал. 1 ЗСТЗ) противоречи на становището на ВКС, съдържащо се в Решение № 71/22.06.2009 год. по т. д.№ 11/2009 год. на І т. о.). Въпросите свързани с предметните предели на договора за цесия са поставени общо, а и посочената задължителна практика на ВКС касае субектите по отношение на които има действие цесионния договор и моментът от който възниква то, както действието му по отношение на договори с продължително изпълнение. Ще следва да се отбележи и това, че решението на ІІ т. о. на ВКС не съответства на тезата на касатора.

Въпросите по п. 3 също са поставени общо, доколкото симулативността на договора подлежи на конкретна преценка във всеки отделен случай и цитираната практика на ВКС не съдържа обобщаващи дефиниции в противоречие с които да се е произнесъл съставът на ВТАС.

Въпросите, свързани с основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК нямат обуславящо значение за спора, доколкото липсата на престация на рапица над посочените 65.26 т. е безспорна. Те евентуално биха били предмет на обсъждане по съществото в случай, че се приеме действителност на договора за търговска продажба, договора за цесия и договора с третото лице.

Таксата по чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да довнесе таксата по т. 2, възлизаща на 5839.60 лв.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 323/11.12.2012 год. по т. д.№ 185/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.

УКАЗВА

на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5839.60

лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

След

изтичане на срока, делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.