ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234

С., 01,04,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 24 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 3217 /2013 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Опал-Ф Е.-Г.М. против решение № 1010/22.05.2013 г. по гр. д. № 1953/2012 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 19.03.2012 г. по гр. д. № 3192/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени частичните искове на касатора срещу И. Т., Ю. Т. и М. Т. от С., на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на по 10 100 лв. от всеки един от тях, по договор за строителство от 20.10.99 г.

Ответниците Т. са подали отговор, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и че жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е прието следното: Предмет на предявените частични искове е заплащане на част от разходите за поправяне на некачествено извършени работи, включително и неизвършени работи, по договор за изработка от 20.10.99 г., съобразно коригираната искова молба. Обаче, договорът за строителство няма белезите на окончателен договор за изработка. Липсата на окончателност означава, че ищецът не може да търси отговорност за неизпълнение от наследниците на изпълнителя, след като поръчката му не е достатъчно конкретизирана по вид на отделните дейности и работи, точното време за изработване, дължимото качество, количество и начин на ценообразуване на договореното строителство, за което е било необходимо да се посочи точното пространствено местонахождение на бъдещия шивашки цех. Предмет на...