ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215

С., 25,03,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 17 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 3109 /2013 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. завод-И. АД-Д. против решение № 77/28.03.2013 г. по в. гр. д. № 16/2013 г. на Великотърновски АС, с което по същество се отхвърля искът на касатора срещу ДА Д.-С., на основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата 41 039.90 лв. обезщетение за ползване без основание на склад, собственост на ищеца, за процесния период, като са присъдени разноски. Решението е подписано с о. м. от съдия П.Г., че не е съгласна, че през исковия период между страните е съществувало договорно отношение, защото ищецът е продължил да съхранява материалите без възражения. Фактът, че ищецът и след изтичане срока на договора на 31.12.2007 г., е продължил да пази предадените вещи не води до извода, че дог. връзка за влог е продължена-арг. от чл. 253, ал. 2 ЗЗД. Няма въпрос в изложението свързан с о. м.

Ответната ДА Д. е подала отговор, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и че жалбата е неоснователна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди следното:

1. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки трайната практика на ВКС, че ДА Д. следва да докаже реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя, въззивният съд се е произнесъл при липсата на главно и пълно доказване...