ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43

10.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо Търговско отделение, Втори състав, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 510 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Б., чрез адв. Л. Н. от АК-П., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 200/04.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 751/2021 г. по описа на ОС-Перник, Гражданска колегия, Втори състав, поправено с Решение № 309/11.10.2022 г., в частта, в която е отменено Решение № 261024/30.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1677/2021 г. по описа на РС-Перник, с което е отхвърлен предявеният от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД срещу Р. Г. Б. осъдителен иск за заплащане на сумата от 2945,30 лв., представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16049905/08.06.2018 г., изтекла за периода от 05.09.2018 г. до 05.01.2021 г., като вместо това този иск е уважен за сумата от 2983,98 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно – в обжалваната му част, тъй като първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон – неправилно е приел (без да е допуснал допълнителна ССЕ за изясняване на тези факти), че уговореният в процесния договор за потребителски кредит годишен процент на разходите – в размер на 37,03%, не надвишава петкратния размер на законната лихва, установен в императивната правна норма на чл. 19, ал. 5 ЗПК. В този смисъл, счита за необоснован и правния извод на въззивния съд, че „в случая не може да се говори за нееквивалентност на престациите, което да създава предпоставки за неоснователно обогатяване на една от страните в правоотношението; тези клаузи не са неравноправни съгласно чл. 143...