ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795

София, 20.02.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1900 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бутед“ АД, гр. Бургас чрез пълномощника му адвокат М. Г. против решение № 25 от 3.02.2025 г., постановено по гр. д. № 451 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 674 от 18.07.2024 г.. по гр. д. № 1033/2023 г. на Окръжен съд - Бургас за уважаване на предявения от ПК „ФАР“ /в несъстоятелност/ против „Бутед“ АД, гр. Бургас положителен установителен иск за собственост на сграда с идентификатор № 57491.505.110.3, с площ от 356 кв. м., с адрес: Поморие, ул. К. Б. П. № 102, с предназначение-складова база.

ПК „ФАР“ /в несъстоятелност/ е подала чрез пълномощника си адвокат М. М. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Страните претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищецът е основал претендираното право на собственост на придобивна давност чрез владение осъществявано в периода 2009 – 2019 г. (а преди това от построяване на сградата през 1965 г.), за което се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, а ответното дружество е оспорило правоприемството между ПК „ФАР“ и РПК “Наркооп“; идентичността между процесната сграда с идентификатор 57491.505.110.3 и масивен склад „ Ел. уреди и железария“; констативния нотариален акт, който не позволява идентификация на сградата, поради липса на посочени съседи; осъществяваната от кооперацията фактическа власт; счетоводните записвания и амортизационните планове, които не касаят процесната сграда.

Първоинстанционният съд е приел, че свидетелските показания и допълнителното заключение на вещото лице К. установяват, че процесния имот е идентичен със сградата, за която на ищеца е издаден констативен нотариален акт № 102, том 1, рег. № 804, дело № 92/2001 г. на нотариус № *, както и осъществяваното явно, несъмнено и необезпокоявано владение от 2000 г., като сградата е заприходена от кооперацията като ДМА, декларирана е пред данъчните органи и само ищецът е заплащал данъци за нея.

Във въззивната жалба е оспорен изводът, че ищцовата кооперация е упражнявала фактическа власт върху сградата в рамките на 10 –годишния давностен срок, направен на база свидетелски показания, без да са изложени мотиви защо се кредитират тези показания и без да са обсъдени с останалите доказателства; необосновано е прието, че вещото лице К. в допълнителното заключение е установила, че процесната сграда отговаря по местонахождение на описанието, дадено от разпитаните свидетели (вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че не може категорично да каже, че описанието на свидетелите касае процесната сграда, а в складовата база има и друга сграда с подобна площ); необоснован е и извода, че склад за „Ел. уреди и железария“ е заприходен като актив от ищцовата кооперация, тъй като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза установява, че поради липса на индивидуализиращи белези не може да се установи, дали процесният склад е заприходен в баланса на кооперацията; представените договори за наем не могат да се свържат със сграда с идентификатор 57491.505.110.3, а в част от договорите са посочени имоти с друга индивидуализация; липсата на идентичност между сграда с идентификатор 57491.505.110.3 и склад „Ел. уреди и железария“ прави необоснован и изводът на съда, че ищецът е плащал дължимите за сградата местни данъци и такси.

След тези констатации въззивният съд е приел, че основното възражение е, че не е доказана идентичност между масивен склад „Ел. уреди и железария“, застроен на площ 360 кв. м., находящ се в имот пл. № 1458, парцел II, кв. 112 по плана на гр. Поморие и процесната сграда с идентификатор 57491.505.110.3. Обсъдил е основното и допълнителното заключение на вещото лице К. и гласните доказателства. Приел е, че от основното експертно заключение се установява, че в парцел II, кв. 112, имот пл. № 1458 са нанесени няколко сгради с различни площи, една от които е процесната сграда с идентификатор 57491.505.110.3. В припокриващата се част от площта на ПИ 57491.505.110 и парцел II, кв. 112, имот пл. № 1458 понастоящем попадат три сгради, като само сградата с идентификатор 57491.505.110.3 е с площ 356 кв. м., измерена графично, почти изцяло съвпадаща с посочената в нотариалния акт площ от 360 кв. м. на масивен склад „Ел. уреди и железария“.Другите две сгради са съответно с площ 2203 кв. м. и 136 кв. м., т. е. значително различаващи се от площта на склад „Ел. уреди и железария“. Тъй като в нотариалния акт не са посочени граници на склада, а само неговата площ, за установяване на последните са разпитани двама свидетели. Свид. В. посочва, че имотът се намира в складова база на П., като граници на последната от юг сочи – пътя за центъра на П., като изрично посочва, че там сега има бивши складове и магазини, т. е. има се предвид цялата складова база, а не конкретния склад; от източната страна има навес и складове на „Бутед“ и има празно пространство между процесния склад и този на „Бутед“; от север има склад за хранителни стоки и осветителни тела; от запад склад „Децфонд“, ремонтна работилница и сладкарски цех.Другият свидетел Я. посочва, че пред процесния склад се намират складове на „Бутед“ - три склада един до друг; на запад ремонтна работилница и „Децфонд“,на юг: складове на „Бутед“, домашни потреби и хранителен магазин. Действително, в допълнителното си заключение вещото лице К. посочва, че не може категорично да се установи, че описаните от двамата свидетели граници са на процесната сграда с идентификатор 57491.505.110.3. Например, границата от юг е посочена от свидетелката като път за Стария град, а всъщност това не е непосредствената граница, а има и други сгради. Посочената граница от юг от свидетелката В., според съда, касае границата на складовата база, а не на конкретния склад и това е така, тъй като свидетелката веднага след това обобщава, че там сега има бивши складове и магазини. Другият свидетел посочва, че пред склада има три сгради на „Бутед“, което видно от скиците на вещото лице отговаря на действителното положение. Складът действително граничи и със склад „Децфонд“ и ремонтна работилница и склад „осветителни тела“ и навес на склад на „Бутед“, видно от скицата приложение 1 от допълнителното заключение. Вещото лице посочва, че между отделните сгради има улици и пространства, но е обяснимо свидетелите да не възприемат празните пространства като граници, а по скоро да се посочат като граници съседни сгради. По тези съображения въззвният съд е приел, че възражението в жалбата за недоказана идентичност на сградата, посочена в нотариалния акт като масивен склад „Ел. уреди и железария“ и сграда с идентификатор 57491.505.110.3 е неоснователно.

Апелативният съд се е позовал на задължителното тълкуване дадено в ТР №11/12 г., ОСГК на ВКС и е посочил, че предвид обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.При направено оспорване на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 102, том 1, рег. № 804, дело № 92/2001 г. на нотариус № * от страна на ответното дружество, непритежаващо документ за собственост, същото не е ангажирало никакви доказателства, които да водят до извод, че ПК „ФАР“ не е била собственик на имота или е престанала да бъде такъв. Не се установява по делото процесната сграда да е част от актуваните в представените от ответното дружество АДС сгради. Дори да се приеме, че не е доказано, че ПК „ФАР“ е промененото наименование на РПК „Наркооп“ П. (некоректно е посочено в ИМ, че става дума за правоприемство, докато всъщност твърденията са за същото юридическо лице с променено наименование, не се касае и за възстановена кооперация по смисъл на § 1 ЗК) и да се приеме, че ищцовата кооперация за първи път е регистрирана през 1990 г с вписване по фирмено дело № 9305/1990 г. на ОС - Бургас с решение от 29.12.1990 г., то през 2001 г. собствеността е придобита на основание давностно владение (тъй като липсват доказателства, които да обосноват обратен извод за липса на упражнявана фактическа власт върху сградата, при приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС) и нотариалният акт удостоверява вярно правото на собственост върху процесния склад. От друга страна от събраните гласни (показанията на св. Я.) и писмени (документи за платени данъци и амортизационни таблици) доказателства се установява, че в периода след 2000 г. и до настоящия момент сградата е владяна само от ищцовата кооперация, вкл. и чрез трети лица – наематели. Показанията на св. В. установяват, че през периода най-рано 2005 г. (когато е започнала работа като главен счетоводител) складът е заприходен в счетоводството на кооперацията, деклариран е в данъчната служба, плащани са данъци за него и е отдаван под наем на трети лица. Плащането на данъци, взето предвид заедно с всички останали данни по делото, също сочи на наличието на анимус за придобиване. Възражението в жалбата относно заинтересоваността на посочената свидетелка, във връзка със съществуващи нейни вземания към ищцовата кооперация съдът е приел за неоснователно, тъй като свидетелката заявява, че нейното вземане вече е платено, а доказателства за обратното липсват, съответно към момента на даване на показанията не е кредитор на кооперацията. Показанията на тази свидетелка кореспондират с представените писмени доказателства – таблици за изчисляване на амортизационни отчисления от 2002 г -2019 г, в които фигурира само един склад „Ел. уреди“ П. и които не са оспорени от ответното дружество. Макар вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза да посочва, че в амортизационните таблици сградите не се индивидуализират като площ и местонахождение, то самият факт, че липсва друга сграда с посоченото предназначение в П. води до извод, че става дума за процесната сграда. Не е оспорено от ответното дружество и плащането на данъци за сградата от страна на ищцовата кооперация. Що се отнася до сключените наемни договори, всички те съдържат описание на наетия имот: бивш склад „Ел. уреди и железария“ и вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза установява, че е плащана наемната цена и тя е осчетоводявана от кооперацията като приходи от продажба на услуги по кредита на сметка 703 и ДДС е начислен като задължение към бюджета. Фактът, че в част от договорите е некоректно посочена идентификация на имота, в който се намира склада не води до извод, че става дума за друга сграда, тъй като липсват доказателства кооперацията да е притежавала друг обект склад „Ел. уреди“ в гр. Поморие, а в самите договори именно така е описан наетият обект, а това се потвърждава и от показанията на св. Я..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Бутед“ АД, гр. Бургас се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) длъжен ли е въззивният съд при промяна на доказателствената тежест, указана на страните с доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, да уведоми за това страните преди приключване на събирането на доказателства, като им предостави възможност за изразяване на становище и ангажиране на доказателства или може да стори това с крайния съдебен акт;

2) следи ли въззивният съд за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и респ. би и могъл да промени вече разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, ако не е бил сезиран с оплакване за това;

3) при спор за материално право и оспорване верността на съдържанието на нотариалния акт, длъжен ли е съдът да се съобразява с извода на нотариуса, относно принадлежността на правото на собственост и в този случай, дължи ли съдът преценка на съответствието на правния извод на нотариуса с действителното правно положение;

4) при преценка на събраните по делото гласни доказателства, длъжен ли е съдът да ги съпостави с останалите доказателства по делото, в това число и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза;

5) приложима ли е презумпцията на чл. 83 ЗС, ако ищец;ът не е доказал крайния момент, до който е бил във владение на имота.

Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към данните по делото и мотивите към въззивното решение.

Първите два въпроса са основани единствено на квалификацията, която касаторът дава на изводите на съда относно доказателственото значение на констативния нотариален акт, мотивите защо представените от ответното дружество доказателства (акт за държавна собственост), оспорването на правоприемството между ПК „ФАР“ и РПК „Наркооп“ П., както и самото оспорване, че ищецът е упражнявал фактическа власт, не опровергават констатациите на нотариуса. Преди формиране на тези изводи съдът е обсъдил представените доказателства и е приел, че същите установяват идентичността на процесната сграда с тази владяна от ответника, както и самото владение за период повече от десет години и е приел, че ищецът при условията на главно доказване е установил твърдяното придобивно основание. Следователно въззивният съд не е променил разпределената от първата инстанция в доклада по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, че ищецът следва да установи пълно и главно обстоятелствата, от които извежда притежанието на вещното право, а ответникът твърденията си за наличие на пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца.

Третият въпрос предпоставя съдът да е приел, че констативният нотариален акт е достатъчен за пълното и главно доказване правото на собственост на ищеца. Подобни изводи липсват във въззивното решение. Напротив съдът подробно е обсъдил събраните доказателства и е обосновал защо те установяват придобиването на собствеността по давност, а съответно защо се потвърждава извода на нотариуса. В този смисъл въззивното решение изцяло съответства на посочената от касатора практика на ВКС, даваща тълкуване, че съдът следва да извърши преценка дали признатото с нотариалния акт право действително принадлежи на ползващото се от акта лице чрез съпоставяне на доказателствата, представени от двете спорещи страни в исковия процес.

Четвъртият въпрос е свързан с доводите на касатора за необоснованост на извода на съда за идентичност на сградата, за която е издаден констативния нотариален акт и процесната сграда и за липса на преценка на заинтересоваността на св. В.. С оглед тази обосновка въпросът се явява неотносим, доколкото видно от мотивите на въззивния съд същият е обсъдил доказателствата по делото (касаторът не твърди да не е обсъдено конкретно доказателство) и е изложил изрични съображения защо приема за установена идентичността и защо са неоснователни доводите във въззивната жалба в тази насока (обосноваността на тези изводи не може да се провери в производството по чл. 288 ГПК), както и изрични съображения защо е неоснователен доводът за заинтересованост на св. В..

Петият въпрос е чисто хипотетичен, доколкото не може да се свърже с нито едно фактическо твърдение по делото (нито с някой от доводите в касационната жалба), поради което въззивният съд не се е произнасял по него.

При липса на основание за допускане на касационно обжалване касаторът следва да възстанови на ПК „ФАР“ /в несъстоятелност/ направените по повод касационната жалба разноски в размер на 2556.46 евро, равностойност на заплатеното възнаграждение на адвокат М. М. от 5000 лв.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 3.02.2025 г., постановено по гр. д. № 451 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Бутед“ АД, ЕИК 812117147, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Калоян № 166 да заплати на ПК „ФАР“-в несъстоятелност, ЕИК 102002410, седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. А. К. № 1, представлявана от синдика В. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: гр. Бургас, ул. Фердинандова № 57, ет. 2 разноски по повод касационната жалба в размер на 2556.46 евро.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: