ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797

гр. София, 20.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1568/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Т. срещу въззивно решение № 744 от 06.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 5059/2023 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 14895 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 32938/2022 г. на Софийския районен съд и вместо него е отхвърлил предявения от касатора иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Х. Д. Н. и Ц. Г. Н. не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1208 кв. м, при посочени съседи, представляващ УПИ *-*, кв. 10 от действащия план за регулация на вилна зона „А. - * част“, одобрен със заповед № 1137/30.11.1960 г. на председателя на Комитета за архитектура и благоустройство.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът в първоинстанционното производство Д. С. Т. се легитимира за собственик на 1/2 ид. част от процесния имот по наследство от Ц. А. П. /негова майка/, която я е придобила от С. Г. Ц. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт 33/20.12.1956 г. Ищецът не твърди да притежава правото на собственост по силата на проведена в негова или на праводателя му реституция...