Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 2611 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител против решение № 19/14.01.2022г., постановено по адм. дело № 654/2021г. на Административен съд Плевен, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх.№ 01-6500/9277#6 от 05.07.2021г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с който на И. И. е установено публично държавно вземане в размер на 8 676.67лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. б от Наредба № 11/06.04.2009г., представляващи 40% от изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013г.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Сочи се, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, в частност не е нарушена нормата на чл. 35 от АПК. Органа надлежно е уведомил бенефициера относно поетия ангажимент, че не е подал Заявление за плащане и Приложение за кандидатстване по мярката, като е спазил стриктно утвърдената за това процедура. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които се приема, че са налице основания за издаване на акта, както и, че не са налице данни бенефициера да е в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент по отношение всички площи. Площите за които е доказал обективната си невъзможност са изключени от неговия ангажимент. Производството по издаване на АУПДВ се открива именно въз основа на влязъл в сила акт по прекратяване на ангажимента и има за цел да установи изплатено недължимо финансово подпомагане.

Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредбата както е приел съда, тъй като прекратяването на договора между бенефициера и община Плевен на основание чл. 37м, ал. 4 вр. чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. 15, ал. 3 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ не представлява непреодолима сила, форсмажорно обстоятелство или изключително такова по смисъла на 1, т. 4 от ДР на Наредбата.

По подробно изложени в жалбата съображения моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на лицето срещу процесния АУПДВ. Претендира и разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба И. И. чрез процесуалния си представител я е оспорил с доводи, развити в писмения отговор. Счита последната за неоснователна и моли съда да потвърди решението на АС Плевен. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

По същество жалбата е неоснователна, предвид следното:

С оспореното решение Административен съд Плевен е отменил АУПДВ изх.№ 01-6500/9277#6 от 05.07.2021г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с който на И. И. е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампании 2013г., 2014г. и 2015г. в размер на 8 676.67лв.

За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят е одобрен за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., за парцели в размер на 24.50ха., находящи се в землищата на с. Пелишат. Лицето не притежава пасищни селскостопански животни.

С УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., с изх. № 01-6500/9277 от 07.08.2019г. е прекратен агроекологичния ангажимент на бенефициера, като липсват данни този акт да е бил оспорен по съответния ред.

След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване бенифициента в този случай дължи.

С писмо от 03.07.2020г. бенефициера е бил уведомен за започване на административно производство за издаване на АУПДВ. След подадено от негова страна възражение и след като административния орган се е запознал с него е издаден и оспорения пред съда АУПДВ № 01-6500/9277#6 от 05.07.2021г.

Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената по чл. 59, ал. 2 АПК законова форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения - актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 АПК. Съдът е посочил, че административният орган не е съобразил и обсъдил всички събрани по преписката доказателства, установяващи, че Иванов е участвал в процесната мярка със земеделски земи, ползвани въз основа на договор за аренда. Същият е посочил, че договорът за аренда е прекратен поради изменение в законодателството. Съгласно изричната разпоредба на 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Цитираната норма е мотивирала съдебният състав да приеме, че настъпилите нормативни промени са поставили земеделския стопанин в ново фактическо и правно положение, поради което неправилно и необосновано административният орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на 1, т. 4, б. в от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Допълнително съдът е посочил, че с оглед данните по делото, административния орган не е установил, че по отношение на спорните 1.14ха е продължило ползването от оспорващия, а същите не са предмет на прекратения договор за аренда. Видно от доказателствата по делото БЗС по УП и заявлението за подпомагане са с различни номера и площ, като липсват доказателства за тяхната идентичност. Не е обсъдено и обстоятелството дали отчуждаването на 1.14ха от одобрените за подпомагане 24.50ха не представлява отчуждаване на голяма част от стопанството. При тези изводи съдът е счел, че от мотивите на административния орган не става ясно, защо след като е признал обективно основание за прекратяване на ангажимента по отношение на горницата над 1.14ха, е изискал възстановяване на 40 % от полученото подпомагане за 2013г., 2014г. и 2015 г. за цялата одобрена площ, въпреки разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година.

При тези изводи АС Плевен е отменил оспорения АУПДВ.

Решението е правилно.

Няма спор по фактите, а по правните изводи касаещи налице ли са форсмажорни или изключителни обстоятелства, които да са основание от земеделският производител да не се иска възстановяване на част от получените субсидии.

Относима в случая е разпоредбата на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на първоначалното заявление 2013г., според което, когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. Съгласно чл. 47, т. 4 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013г., възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, които са посочени в чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. Съгласно чл. 2, 2, б е от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

В конкретния случай е налице прекратяване на договора за наем на земеделски земи, сключен между жалбоподателят и община Плевен и касае именно тези земи, с които земеделския производител е кандидатствал за подпомагане по мярка 214. Прекратяването на наемните договори не е в резултат на негово поведение, а на законодателна промяна, която не е могъл да предвиди към датата на подаване на заявлението или да предотврати в последствие. Преценката относно наличието на обстоятелства, които освобождават земеделския производител от задължение за възстановяване на част от предоставеното му подпомагане, следва да бъде съобразена с това до колко е било във възможностите на лицето да предвиди обстоятелствата на които ще го препятстват да изпълнява ангажиментите си за целия петгодишен срок. В конкретния казус единствената пречка, която е препятствала И. И. да продължи изпълнението на задълженията си по мярката е настъпилата законодателна промяна, която не е имало възможност той да предвиди при поемане на агроекологичния ангажимент, тъй като сключения договор за ползване на земите с община Плевен са времеви обхват от 5 години от датата на сключване т. е. със срок до 26.02.2018г. и обхващат изцяло периода на поетия ангажимент. Прекратяването на този договор, както се посочи е изцяло поради влязлата в сила законова промяна, като именно това е непредвидимо външно обстоятелство, чиято последица е нямало как да се избегне от бенефициера. В тази връзка е и решение на СЕС по дело С-3443/21, като изрично в т. 59 е прието, че невъзможността на бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липса на сключени споразумения за ползване на съответни земи с други собственици или ползватели по принцип представлява непреодолима сила, при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства. Горното попада в обхвата на нормата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/06.04.2009г. уреждаща невъзстановяване на получената помощ при неспазване на агроекологичен ангажимент, поради форсмажорни или изключителни обстоятелства.

Споделят се доводи на първоинстанционния съд, че административния орган само формално е обсъдил предпоставките визирани в чл. 18, ал. 6 от Наредбата без да извърши задълбочен анализ на доказателствата свързани с приложението на нормата, както и да прецени дали не е следвало да се приложи чл. 2, 2, б. е от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението и да намери приложение чл. 77, 2, б. а от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.

В контекста на горното правилни са изводите на АС Плевен за незаконосъобразност на издадения АУПДВ, като противоречащ на материалноправните норми и по точно на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, предвид наличието на установените предпоставки за това.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответната страна за заплащана на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000лв. и предвид представения договор за правна защита и съдействие, следва в полза на касационния жалбоподател да се възложат тези разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/14.01.2022г., постановено по адм. дело № 654/2021г. на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА държавен фонд Земеделие гр. София да заплати на И. И., с адрес гр. Плевен, [адрес] сума в размер на 1 000лв. /хиляда/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ