ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№52

Гр.София, 26.01.2012г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря. .................. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч. т.д.№ 890 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. И – Т., [населено място] срещу определение № 1171/27.06.2011г., постановено по ч. гр. д.№ 1923/11г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 15.04.2011г. по гр. д.№ 290/2011г. на Врачанския окръжен съд за отказ от освобождаване от внасяне на 50% от дължимата държавна такса.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.

Частният жалбоподател поставя бланкетно въпроса, че уеднаквяването на критериите за освобождаване от държавна такса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Критериите, на които следва да отговаря ищецът, поискал освобождаване от внасянето на държавна такса, са посочени в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК, като преценката дали същият разполага с достатъчно средства за заплащането й се извършва от съда за всеки конкретен случай. В този смисъл, за точното прилагане на закона не е възможно уеднаквяване на практиката на съдилищата, тъй като законодателят с изброяването на обстоятелствата от значение за семейното и имуществено състояние на ищеца е целял...