Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 2646 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О. Г. против Решение № 178/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., по описа на Административен съд Габрово, в частта, в която е осъдена да заплати на Й. Г. от гр. Габрово, обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 11 000.00 лв. по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в оспорената му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират разноски.

Ответникът Й. Г., чрез процесуалния си представител, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Подадена е и касационна жалба от Й. Г., чрез процесуалния си представител, против Решение № 82/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., по описа на Административен съд Габрово, с което е оставена без уважение молба вх. № СДА - 01 - 37 от 11.01.2022 г., по описа на Административен съд Габрово, с която Й. Г. е поискал допълване на Решение № 178/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., по описа на Административен съд Габрово, по отношение на законната лихва върху присъдената сума, като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което бъде допуснато допълване на решение № 178/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., по описа на Административен съд Габрово.

Ответникът по тази касационна жалба О. Г. чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение № 178/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., Административен съд Габрово е осъдил по реда на чл. 1 от ЗОДОВ О. Г. да заплати на Й. Г. обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 11 000.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че до уважения размер на претенцията са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като е приел предявеният иск за разликата над посочената сума за неоснователен и недоказан. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Прието е, че Господинов не е искал като обезщетение присъждане на лихви за продължителната вреда която е понесъл, нито неимуществени вреди, поради което съдът по справедливост е присъдил като обезщетение сума, отговаряща на пазарната цена на гараж към момента на присъждане на обезщетението. С обжалваното Решение № 82/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., Административен съд Габрово е оставил без уважение молбата за допълване на решение, като е приел, че по делото не е оформена ясна претенция за присъждане на лихва. Лихвата може да е акцесорно задължение към главното такова, но искането за присъждане на главница не презумира по никакъв начин, че се иска и лихва върху нея, още по - малко - каква по вид, размер и за какъв период. Не съществува законна последица и законно задължение за съда да се произнесе и да присъди лихви само като последица от присъдено обезщетение. Съдът не може да тълкува волята на ищеца, когато такава не е изразена ясно, не е налице легална дефиниция и/или законова презумпция за такова тълкуване. Произнасянето по отношение на неискано в съответните процесуални срокове претендирано право ще бъде произнасяне свръхпетитум, поради което е процесуално недопустимо. Решенията са правилни..

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на уважената част от иска. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Мотивираният извод на съда е, че иска за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ предявен от Й. Г. е основателен в частта до 11 000.00 лева, а в останалата част до пълния размер от 15 700.00 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът е приел с оглед доказателствата, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на общината, при и по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда за уважената част от иска. А за отхвърлената част съдът правилно е приел, че иска е недоказан

Правилно в постановеното решение №82 от 28.01.2022 г. съдът е приел, че доколкото с предявения иск за обезщетение ищецът не е претендирал лихви, то такива не следва да бъдат присъдени. Претендираните "законни последици" не изпълват съдържанието на „законна лихва“ върху главницата. Безспорно възможна законна последица от завеждането на дело за обезщетение по реда на ЗОДОВ е и осъждането на ответника да заплати законна лихва върху главницата, каквито доводи е развил касатора Господинов, но това съдът следва да стори единствено при наличието на изрично искане за присъждане на законната лихва.

С касационните жалби не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по компенсация в полза на страните не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 178/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., по описа на Административен съд Габрово.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 118/2021 г., по описа на Административен съд Габрово.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА