Частна касационна жалба

делба

недопустим съдебен акт

недопустимост на обезпечението

спиране на изпълнение на съдебно решение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591

ГР. С., 26.09.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.09.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №5230/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 396, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от ТПК „Колектив – 945” срещу въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по ч. гр. д. №1226/13 г., с което след отмяна на първоинстанционното за първи път е уважено искането на ТПК „Колектив-2”/в ликвидация/ за допускане на обезпечение на иска по висящото между страните дело за делба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Навежда доводи за вероятна недопустимост на въззивното определение, като постановено по нередовна частна жалба / препис от която не е връчен на касатора, нито е внесена държавната такса/. Намира, че въззивното определение според практиката на ВКС - опр. №1194/98 г., е недопустимо, следва да се обезсили и частната жалба – върне на първоинст. съд за администриране. Освен това сочи, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 389,391, ал. 2 и 3 и чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК /касаторът твърди, че не е намерил такава практика, за да я приложи, но я цитира по смисъл/, като поставя и конкретни въпроси по прилагането на цитираните разпоредби. Сред тях е...