ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775

София,

13,12,2011

година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

пети декември

две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело №

199/2011

година

. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 731 от 01.11.2010 г. по гр. д. №831/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е заявил, че счита депозираната от него касационна жалба за „допустима” съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 ГПК. Като довод по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, страната е посочила, че в мотивите на решение №69/04г. на ВКС, І г. о. било прието, че договора за изработка бил двустранен и формален, от което е направен извод, че единичната цена била част от предмета на договора и когато е приета обща цена за целия обем строителни дейности отделните цени можели да бъдат установени с всички доказателствени средства, включително и техническа експертиза – така било прието с решение №404 /2000г. на ВКС, V г. о. Посочено е също така, че при двустранен договор насрещните престации следвало да бъдат еквивалентни и следователно трябвало да бъдат заплатени действителните стойности на СМР като този довод се „споделял” и от решение 1278/97г. на...