В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 317 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - от Прокуратурата на Р. Б. и от И. В. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 482 от 19.10.2011г. по в. гр. д.№ 565 по описа за 2011г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 519 от 11.04.2011г. по гр. д.№ 3723/10г. на Врачански районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск до размер на 2000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. В. Г.,на основание чл. 2 т. 2 от З. сумата от 2 000лв.-представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнати и поддържани срещу него обвинения по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4 от НК и за престъпление по чл. 346а от НК,ведно със законната лихва, считано от 5.01.2009г. до окончателното й изплащане, като са присъдени и следващите се разноски, а е потвърдено решение в останалата му отхвърлителна част.

Като основание за допустимост и във двете касационни жалби се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК,като се твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т. 11 от ППВС №4 от 23.12.1968г. и т. 3 и т. 11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т. 19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществе-ния критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Позовават се и на две решения на ВКС/без задължителен характер/ и на две въззивни решения /на С. и на Ш./, които поради това, че не съдържат отбелязване, че са влезли в сила - са несъотносими.

Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.

Жалбите са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

При определяне на размера на следващото се обезщетение - въззивният съд е съобразил от една страна, че И. В. Г. е бил оправдан, след като е бил обвиняем за извършени две деяния, при производството продължило около 5 години, а от друга, че извън следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, не са установени допълнителни вреди, свързани с дискредитиране на пострадалия в работата /установено е, че той никога не е работил/,в обществото/вече е бил осъждан и е адресат на множество предварителни проверки от органите на МВР/. Съдът е отчел и обстоятелството, че по делото не е установено – в резултат от повдигнатите обвинения – пострадалият да е променил начина си на живот/например това да е довело до ограничаване на контактите му, да е имало обществен отзвук, да е влошено здравето му или да са последвали значителни негативи за него или семейството му/.

В тази връзка-поставеният въпрос - за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в двете жалби. В цитираната от касатора т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени.В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение.Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална и се отчитат различни обстоятелства/затова представените от касатора решения, които са постановени при друга фактическа обстановка - не следва да се обсъждат/.

По делото - въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил - продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение, липсата на отражение върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.

Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 482 от 19.10.2011г. по в. гр. д.№ 565 по описа за 2011г. на Врачански окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.