Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

С определение, постановено на 17.10.2011г. от Софийски градски съд,ВО,ІІ-Б състав по гр. д.№1929/2008г. Л. В. Т. е осъдена да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на СГС допълнителна държавна такса в размер на 100лв. на основание чл. 65, ал. 1 ГПК отм..

Определението е обжалвано от Л. В. Т. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че експертизата е била поискана своевременно, като в с. з. на 08.11.2010г. и двете страни са поискали отлагане на делото за постигане на спогодба. Такава не била постигната, а в следващо съдебно заседание на 11.04.2011г. делото било отложено поради нейно и на свидетел заболяване и отказ на адв.Г. от пълномощно, за което тя няма вина. Процесуалните действия по изготвяне на експертизата били отложени за 17.10.2011г.,когато било назначено вещо лице, защото съдът не се произнесъл по уточнителната й молба от 17.09.2011г. Поддържа, че ако съдът се бил произнесъл по молбата, тя веднага е щяла да внесе депозита за вещо лице и делото е щяло да приключи на 17.10.2011г.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба Н. В. К. и Ж. В. С. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК отм. страната заплаща допълнителна държавна такса в посочения размер само ако причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно. В случая искането за изслушване на съдебно-техническа експертиза е било направено в с. з.,проведено на 30.03.2009г., когато е дадена възможност на пълномощника на жалбоподателката да формулира задачата за вещото лице, което е било сторено своевременно с молба от 10.04.2009г. Експертизата е допусната в с. з. на 07.12.2009г., когато е било назначено и вещо лице и е определен депозит. В последващи заявления от 18.12.2009г. и 22.01.2010г. жалбоподателката е изложила съображения относно допускането на експертизата с искане назначеното вещо лице да бъде задължено да завърши експертизата, която е била допусната още в първоинстанционното производство без да е необходимо да се заплаща допълнителен депозит. Така изразеното от жалбоподателката становище сочи на промяна на вече направеното искане за изслушване на нова експертиза, по което съдът се е произнесъл на 07.12.2009г., което обосновава извод за несвоевременност на исканията, съдържащи се в посочените по-горе заявления. Освен това с определение от 15.03.2010г.,намиращо се върху подаденото на 11.03.2010г. заявление, съдът е оставил без уважение искането за преразпит на вещото лице, като е прието, че не е налице предвидено в закона основание за това, т.е. налице е произнасяне по исканията на жалбоподателката, предхождащо провеждането на съдебното заседание на 17.10.2011г. С оглед на това определение жалбоподателката е следвало да внесе своевременно депозита за допуснатата експертиза или да оттегли искането си.

Действително в следващите съдебни заседания, проведени на 10.05.2010г., 08.11.2010г. и 11.04.2011г. делото е било отлагано поради направено от всички съделители искане за това с оглед желанието им да постигнат спогодба. Жалбоподателката обаче е разполагала с достатъчно време до съдебното заседание на 17.10.2011г. да заяви своевременно исканията си за събиране на доказателства и да внесе депозита за експертизата, ако поддържа това свое искане. Едва с молба от 17.09.2011г. обаче пълномощникът на жалбоподателката е заявил уточнение на подадената на 25.08.2007г. въззивна жалба, както и искане за уточняване задачата на вече допуснатата експертиза, което е довело до необходимост делото да бъде отложено. Правилно с оглед на тези данни въззивният съд е приел, че в с. з. на 17.10.2011г. именно доказателствените искания на жалбоподателката са довели до необходимостта делото да бъде отложено, като не е съществувала процесуална пречка тези искания да бъдат направени своевременно-производството по делото е било отлагано многократно и за периода от 25.08.2007г. до 17.10.2011г. жалбоподателката е разполагала с достатъчно време и процесуални възможности да организира защитата си по начин исканията й да не стават причина за поредното отлагане на делото.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд,ВО,ІІ-Б състав, постановено на 17.10.2011г. по гр. д.№1929/2008г.,с което Л. В. Т. е осъдена да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на СГС допълнителна държавна такса в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 65, ал. 1 ГПК отм..

Председател:

Членове: