ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията
БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело
№ 43 /2013
година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. Г. против решение от 03.08.2012г. по гр. д.№ 9623/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2011г. по гр. д.№ 4366/2009г. на Софийски РС. С последното е осъдена касаторката да предаде на К. Н. Й., починал на 05.03.2011г. в хода на въззивното производство, заместен от наследниците си П. Й. М. и Н. Й. Н., владението върху апартамент № 50, находящ се в [населено място][жк][жилищен адрес] със застроена площ 46,46 кв. м. състоящ се от дневна и кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 8 с площ 3,39 кв. м. и 0,956% ид. ч. от общите части на сградата.
В касационната жалба се прави оплакване за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че касаторката не е била страна по влязлото в сила решение, с което е прогласена за унищожаема на основание чл. 33 от ЗЗД предходна сделка, по която тя не е била страна и, че нот. акт с който тя е придобила права не е прогласен за нищожен, в какъвто смисъл са били твърденията на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса след като доказателствената тежест да установи, че ответника е във владение на имота е за ищеца, следва ли той да докаже кое лице владее имота. По този...