№ 107

София, 04.03.2013 г.

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО

гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова

Василка Илиева

изслуша докладваното от съдията Арсова

ч. гр. д. № 1094/2013

година:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

К. Н. В. е подал частна жалба срещу определение № 1424 от 12.09.2012 г. по гр. д. № 1094 от 2012 г. на Апелативен съд, [населено място] в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана на недвижим имот, представляващ единственото му жилище. В частната жалба навежда доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна и присъждане на деловодните разноски за производството пред ВКС.

Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с чл. 396, ал. 2, пр. посл. ГПК. Поставени са следните въпроси: осигурена ли е обезпечителната нужда на ищеца при висящ процес, ако се постанови налагане на възбрана върху притежаван от ответника недвижим имот, който се явява несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Счита, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, което обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касатора поставя и въпроса: следва ли в производството по чл. 389 и сл. ГПК ищецът да установи секвестируемост на вещта, върху която иска налагане на възбрана, за да може решаващия съд да направи преценка дали поисканото обезпечение се явява подходящо спрямо обезпечителната нужда.

Ответника М. Н. К. е депозирал отговор, поддържайки, че частната жалба е недопустима защото атакуваното определение е постановено по жалба срещу определение на първостепенен...