ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76

София, 12.02.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 763 /2012

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. ” Е. против решение № 1322 от 16.07.2012г. по гр. д.№ 1684/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 661 от 21.02.2012г. по гр. д.№21463/2010г. на Пловдивски РС. С последното е уважен иск по чл. 76 от ЗС, предявен от [фирма], като е осъден касатора да върне на ищеца владението, което е отнел на 15.09.2010г. върху хибридна влакнесто оптична и коаксиална далекосъобщителна канална мрежа, изградена на основание разрешение за строеж № 468 от 22.11.2006г. на р. „Централен” в [населено място], както и да му заплати сумата 18 000 лв. деловодни разноски.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото е постановено по нередовна искова молба и са взети предвид обстоятелства, които не са изложени в нея като основания на иска и за неправилност поради това, че е постановено връщане на владението на ищеца, който не е бил във владение на процесната електронна съобщителна мрежа /ЕСМ/ към посочената дата на отнемането, защото същата е била в държане на друго ЮЛ, което не е страна по спора.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК след обобщаване съдът приема, че са формулирани следните въпроси: 1.допустимо ли е решението, ако съдът в мотивите си е обсъждал нови, нетвърдяни в исковата молба по чл. 76 ЗС обстоятелства и въз основа на тях е постановил крайния резултат. 2. длъжен ли е съдът...