Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Д. против допълнително решение № 1379 от 31.07.2012г. постановено по гр. д.№ 1160/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Ц. И. И. обезщетение за забавено плащане върху главницата, присъдена за уравнение на дела му от съсобствените имоти, разпределени по чл. 292 ГПК отм., считано от влизане в сила на решението за разпределение.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила, тъй като е присъдена лихва без да е поискана такава.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса „следва ли да се присъди законната лихва върху главницата за уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК отм., респективно чл. 353 ГПК и ако не е поискана такава.

Ответницата по касация не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното: След постановяване на решение № 1120 от 28.06.2012г., с което допуснатите до делба имоти са разпределени на основание чл. 292 ГПК отм. с молба от 16.07.2012г. за извършване на делбата съделителката Ц. И. е поискала допълване на решението, като се присъди и законната лихва върху сумите за уравнение на дяловете от влизане на решението в сила.

С обжалваното решение, съдът е уважил искането, като е приел, че лихва следва да се присъди от влизане на решението в сила и без да е предявен изрично иск за това, защото предявеният иск е за делба.

Поставеният въпрос е относим към мотивите на съда. Той обаче е разрешен в съответствие със съдебната практика. С ПП-4-64 се приема, че правото на собственост при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК се придобива от влизане на решението в сила, поради което и лихва се дължи от същия момент по аналогия с чл. 200, ал. 3 ЗЗД. С Р № 997-70-І ВС се приема, че лихвата в този случай има компенсаторен характер, защото от същия момент се придобива и правото на собственост и се дължи и без да има заявено искане за присъждането й. Това е така защото съдът служебно избира способа при който следва да извърши делбата и е длъжен да присъди парично уравнение ако се налага уравнение на дяловете. В този случай не се предявява иск за парично вземане, а присъждането на главницата и задължението за плащането й са последица от предявения иск за делба. Затова лихвата се присъжда служебно и без да е направено искане за това. С представеното от касатора Р № 1/13.07.2012г. по гр. д.№ 55002011г. ІІ гр. о. е поставен въпроса дали лихва се присъжда служебно. Макар в мотивите да е прието, че все пак следва да има искане, в диспозитива на решението е присъдена лихва върху сумите за уравнение. /Ако е имало изрично искане, поставеният въпрос, по който е допуснато обжалване не би бил относим/

Въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно допълнително решение № 1379 от 31.07.2012г. постановено по гр. д.№ 1160/2012г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. П. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: