ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74

София, 11.02.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 902 /2012

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М. Н. против решение от 02.1.2012г. по гр. д.№ 2099/2012г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 04.08.2011г. по гр. д.№ 8650/1999г. на СРС. С последното е признато за установено по отношение на касаторката, че ищцата Ц. И. З. е собственик на основание саморъчно завещание, оставено в нейна полза от С. И. П. на апартамент № 89, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] целия с площ 79,17 кв. м., ведно с избено помещение № 70 и 1,44/ ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж и е отменен н. а. № 19, т.LLХVІІІ от 27.08.1997г.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17 ЗН и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса вменяването на задължение от завещателя за гледане на трето лице в саморъчно завещание, съставлява ли тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ЗН и невъзможна ли е тя по смисъла на чл. 42, б. „в” ЗН и в тази връзка към кой момент следва да се преценява валидността на завещанието – към момента на съставянето му, или към момента на откриване на наследството. По този въпрос се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с Р № 745 от 13.01.2011г....