Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№709/30.01.2015 г., подадена от адв. А. Ж. – процесуален представител на ищцата Е. П. З. от К., област С. З., против въззивно решение №820/19.12.2014 г по гр. д.№1158/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г. о.,първи състав.

С обжалваното решение е потвърдено решение №58//14.02.2014 г. по гр. д.№73/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, III г. о., с което са отхвърлени предявените от Е. П. З. от [населено място], област С. З., против Е. Х. Ч. от [населено място] и Д. В. Ц. от [населено място], област С. З. искове за сумите 20000 лева - стойност за заплатения втори размер на получения от ищцата задатък, кума дължима на основание чл. 93 ЗЗД; 8770 лева – внесени от ищцата недължими принудителни вноски по банкова сметка на ЧСИ и 5000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на конституционно право на собственост на ищцата и уронване доброто й име и авторитет в обществото, както и влошаване на здравословното й състояние, предявени на основание чл. 440, ал. 3, чл. 441 ГПК, във връзка с чл. 45 ЗЗД.

Въззивната инстанция е приела, че обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка, кореспондираща на събраните по делото доказателства. Тези изводи са споделени от въззивната инстанция. За процесния случай апелативният съд е приел, че не е налице солидарна отговорност, тъй като всяка от ответниците отговаря на различно правно основание, поради което тази отговорност е изключена. Изложени са също така изводи относно липсата на елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства относно посочените релевантни факти. Прието е тъкмо обратното, че е установено по несъмнен начин, че ответницата Ч. е упражнявала свои права, признати с влезли в законна сила съдебни решения, по предвидения процесуален ред. Съдът е стигнал и до извод, че не са налице доказателства принудителното изпълнение да е насочено против вещи, собственост на ищцата. За този си извод ПАС се е позовал на производство по отмяна по гр. д.№816/2012 г. на ВКС. Въззивната инстанция се е позовала и на факта, че по иска с правно основание чл. 440, ал. 3 ГПК е формирана сила на пресъдено нещо между ищцата З. и ответницата Ч. за сумата 20000 лева – гр. д.№567/2007 г. на ОС – С. З. а доколкото в настоящото производство се претендират вреди, различни от тези по цитираното дело, не е налице ограничението по чл. 299, ал. 1 ГПК, а в настоящото производство ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства за противоправно поведение на ответницата Ч., поради което всички претенции по отношение на нея следва да бъдат отхвърлени. Относно отговорност на втората ответница – Ц., в качеството й на ЧСИ, по изп. д.№2/2006 г., по описа на същата, съдът е стигнал до извод, че искът против нея е изцяло неоснователен, тъй като тя е действала законосъобразно, при стриктно изпълнение на законовите си задължения, което обстоятелство изключва наличието на противоправно поведение от нейна страна, което да е в причинна връзка с претендираните от ищцата вреди.

Освен това апелативният съд е приел за недоказани и останалите елементи от фактическия състав на цитираната правна норма при доказателствена тежест на ищцата

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Възниква ли солидарна деликтна отговорност на взискателя и частния съдебен изпълнител/ЧСИ/ за вреди, причинени на трето лице чрез насочването от взискателя и предприемането от ЧСИ, при прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК(чл. 330, а. 1, б.“д“ ГПК-отм.) изпълнително производство, на принудително изпълнение върху имущество, принадлежащо на третото лице; налице ли е съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на вреди на трето лице от страна на взискателя и ЧСЕ, когато вредите произтичат от незаконосъобразни действия на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441 ГПК, предприети от ЧСИ по повод неправомерно насочване от взискателя на изпълнението върху имущество на третото лице по смисъла на чл. 440, ал. 3 ГПК? , 2. Относно предметния обхват на правото на кредитора по чл. 135, ал. 4 ЗЗД: Правото по чл. 135, ал. 4 ЗЗД на кредитора, в чиято полза е обявена недействтелност на прехвърлителната сделка, да насочи принудително изпълнение и да се удовлетвори от сумата, получена от публичната продан на имуществото, от което длъжникът се е лишил като го е прехвърлил на третото лице – приобретател по недействителната сделка, разпростира ли се върху приращения – сгради, които не са съществували и не са прехвърлени от длъжника на третото лице – приобретател за обявената за недействителна сделка(сградите не са били в патримониума на длъжника и не са излезли от него), а са възникнали като вещи и материални активи – самостоятелни обекти след сключването на сделката, в резултат на строителство, извършено от приобретателя изцяло с негови средства? , 3. Каква е правната конструкция, регламентирана в §3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ: С образуването от ЧСИ на изпълнително дело по реда на посочения параграф образува ли се ново самостоятелно изпълнително производство, или се продължава производството по ИД, което е било образувано от ДСИ; какви са правните последици от настъпилото на основание чл. 330, ал. 1, б.“д“ ГПК - отм. Прекратяване „ex lege“ на изпълнителното производство по образувано ИД на ДСИ, по отношение на последвало ИД на ЧСИ, което е образувано и заведено от ЧСИ по реда на §3, ал. 1 ПЗР на ЗЧСИ? , и 4. Налице ли е причинна връзка между предприетото от ЧСИ по искане на взискателя незаконосъобразно принудително изпълнение, насочено върху недвижимо имущество на трето лице и изнасянето на това имущество на публична продан, и претърпяната от третото лице вреда, представляваща внесена от него сума на ЧСИ за погасяване на дълга на длъжника и да предотврати публичната продан на своето недвижимо имущество; имуществената вреда на третото лице произтича ли пряко и непосредствено от противоправното поведение на взискателя и ЧСИ?

Представят се решения на СГС, ПАС и ВКС.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответницата по касационната жалба Д. В. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. Ш., е депозирала отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответницата по касация Е. Х. Ч. и третите лица – помагачи – ДЗИ [фирма] и [фирма], не заявяват становища в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касационната жалба Д. Ц. намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По първия от поставените въпроси, за солидарна деликтна отговорност на взискателя и ЧСИ, за вреди, причинени на трето лице, настоящият състав на ВКС намира, че въззивната инстанция е отговорила правилно, тъй като отговорността на всяка от ответниците е на различни правни основания. В посочения смисъл е и константната съдебна практика – решение по гр. д.№1445/2009 г. на ВКС, 3 г. о., решение по гр. д.№474/2009 г. и др. Един от решаващите изводи на въззивната инстанция са, че не е налице процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение от страна на ЧСИ, което изключва наличието на солидарна отговорност с друго лице – взискател.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси. Този въпрос не е обсъждан в мотивите на обжалваното решение. Този въпрос е решен в друг съдебен спор, в който е установено, че касаторката не е собственик по приращение върху сгради, намиращи се в имот на длъжника по изпълнителното дело

Обжалваното решение не следва да бъде допуснато и по третия от поставените въпроси, тъй като решаващият извод на съда е за липса на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Освен това в акта на апелативния съд липсват изводи, относими към зададения въпрос.

По същите съображения обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по четвъртият от поставените въпроси.

Липсата на отговори по поставени в изложението въпроси, евентуално е могла да бъде преодоляна с поставяне на процесуални въпроси, относно липсата на отговори по наведени в исковата молба доводи. Това обаче не е сторено, а касационният съд не може да допусне обжалвано решение без поставяне на релевантен въпрос, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/.

С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №820/19.12.2014 г по гр. д.№1158/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г. о.,първи състав, по касационна жалба, вх.№709/30.01.2015 г., подадена от адв. А. Ж. – процесуален представител на ищцата Е. П. З. от К., област С. З..

ОСЪЖДА Е. П. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], да заплати на Д. В. Ц., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: