Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. К. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 2791 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А., от гр. Варна, чрез адвокат Д. Г. срещу решение №1651/10.12.2021 г. по адм. д. № 1241/2021 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-Кмета на район „Аспарухова“- община Варна, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, с който е оспорил задължението-предмет на изпълнение на влязлата в сила Заповед № КС-225а- 1/04.12.2019 г. на ответника. С нея е разпоредено на А. А. да премахне незаконен строеж „Постройка“, находяща се в район Аспарухово, кв.Галата, с. о. „Боровец-юг“ - ПИ 10135.5403.185 по КККР на гр.Варна, одобрена със Заповед № 18-73/23.06.2018 г. - собственост на А. А. от гр.Варна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения с правно основание чл. 292 АПК отрицателен установителен иск.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно, главно доказване, че след влизане в сила на заповед №КС-225А-1/04.12.2019 г. на кмета на район Аспарухово-община Варна са настъпили нови факти, които изключват, погасяват или отлагат изпълнението на задължението за премахване на процесния незаконен строеж.

Съдът е посочил, че в разглеждания случай нито едно от твърденията на ищеца, основаващи се на ангажираните от него доказателства, не може да се приеме за новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 АПК. Според съда, издаването на удостоверение за търпимост на процесния строеж по реда на § 127 от ПЗР на ЗУТ не обуславя основателност на иска по чл. 292 от АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто би бил изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК.

Решението е правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Приетите за установени констатации се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, поради което решението е процесуално законосъобразно. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Фактът на новоиздаденото удостоверение за търпимост № АУ092601ВН- 001ВН/24.09.2021 г. не е новонастъпил факт. Нормата на чл. 292 АПК има предвид факти, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производтството по издаването или оспорването на задължението. В случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи решаващият съд е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и основанията за търпимост, които са били регламентирани от закона към момента на издаването на съответната заповед. В случая това е направено, както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд. Поради това значение и смисъл на новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 АПК не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост за незаконен строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Преценка за търпимост е направена към момента на издаване на тази заповед. Новоиздаденото удостоверение за търпимост не може да се приравни на факт, правопогасяващ предприетото по влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж принудително изпълнение. В този смисъл новоиздаденото удостоверение за търпимост не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ на неизискуемост на изпълнението.

Обосновано е прието от съда, че нито обстоятелството че собственикът премахнал част от сградата, разположена на уличната регулация, нито това, че е извършено обединяване на двата съседни имота, вследствие на което границата между тях е премахната и процесната сграда вече не е разположена на калкан са в състояние да обективират настъпването на такива нови факти, които да водят до изключване на вмененото с изпълнителното основание задължение, каквото е главното твърдение на касатора.

Исковата защита по реда на чл. 292 от АПК не е способ за заобикаляне на закона чрез ревизия на стабилен административен акт - налице е влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, по отношение на която чл. 225, ал. 4 от ЗУТ предвижда изпълнение - доброволно в указан срок или принудително. В настоящото производство не са установени обстоятелствата, включени във фактическия състав на нормата на чл. 292 от АПК - факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да изключват, погасяват или отлагат породеното с него административно задължение.

Предвид изложеното, като е приел неоснователност на предявяния иск, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1651/10.12.2021 г. по адм. д. № 1241/2021 г. на Административен съд Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА