ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

т. дело № 74/2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. К. Д. от [населено място], общ.П., обл.П., чрез адвокат Н. Д., с вх.№ 11576 от 11.12.2010 год. на Плевенския окръжен съд срещу Решение №457 от 19.10.2010 год. по гр. д.№608/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ГК в частта, с която е потвърдено решение №878-І/12.05.2010 год. по гр. д.№5140/2009 год. на Плевенския районен съд, І ви гр. състав, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] срещу касатора, че последният на основание чл. 88, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3, ЗЗД дължи връщане на сумата 13 500 лв., ведно със законната лихва. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че при изпълнение на сключения между страните на 15.09.2007 год. договор с предмет доставка от касатора на ищеца [фирма] на багер марка „Липхер”, касаторът Д. Д. не е бил упълномощен и не е действал от името на дружеството, поради което той е поел личната си отговорност да достави машината в качеството си на

продавач.

И двете съдебни инстанции са приели, че не е доказано възражението на касатора-ответник по делото по чл. 95 ЗЗД за виновна липса на съдействие от страна на кредитора.

Касаторът Д. навежда всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.Като нарушение на материалния закон сочи нарушенията на чл. 63, чл. 95, чл. 285 и чл. 290 ЗЗД....